Публично достъпни документи показват, че госпожа Маргарет Каткарт-Брайс, заможна жена и отдавнашен член на Църквата, е дарила приживе значителни средства за реновиране на Чапман Фарм и при кончината ѝ през 2004 година Съветът на принципалите е останал единствен бенефициент на завещанието ѝ, което е дало възможност на Църквата да купи подходящи имоти в Централен Лондон, Бирмингам и Глазгоу за срещи на конгрегацията.
Вашият блог пост съдържа няколко откровено неверни твърдения. В Чапман Фарм няма нито джакузи, нито плувен басейн, а господин Джонатан Уейс не притежава, нито някога е притежавал имот в Антигуа. Всички автомобили, собственост на принципалите на Църквата, са купени със средства от заплатите им. Твърдението ви, че от членовете се изисква да събират по сто лири на ден, иначе ще се изправят пред „гнева“ на господин Тайо Уейс, също е съвършено невярно.
Църквата е открита и прозрачна във всичките си финансови дела. Никога пари, събирани за благотворителни цели, не са използвани за поддръжката и реновирането на Чапман Фарм, нито за покупката и обзавеждането на централата на УХЦ в Лондон или за лични облаги от какъвто и да било характер на принципалите. И отново – окачествяването на УХЦ или Съвета на принципалите като корумпирани, двулични и суетни е тежко оскърбление и за Църквата, и за Съвета и има голяма вероятност да навреди на репутацията им. Това увеличава тежестта на обвиненията срещу вас.
Блог пост от 23 февруари 2013 година:
„Удавената пророчица“
На 23 февруари 2013 година публикувате пост, озаглавен „Удавената пророчица“, в който поднасяте поредица от клеветнически и крайно оскърбителни твърдения относно смъртта чрез удавяне през 1995 г. на Дайю, първородното дете на господин и госпожа Уейс, смятана за пророчица в УХЦ.
Членовете на УХЦ са напълно наясно, че докато всички пророци на теория са равни, един е по-равен от другите. Удавената пророчица е централна тема в УХЦ със специално отредени за нея ритуали и почит. Безсъмнено у госпожа Мадзу Уейс първоначално е имало желание да поддържа мъртвата си дъщеря (Дайю Уейс) „жива“ в известен смисъл, но тя се възползва от връзката си с Удавената пророчица при всяка изникнала възможност. Малцина от онези с промити мозъци намират куража да попитат (дори шепнешком) с какво едно удавило се седемгодишно дете е заслужило статут на пророк. Още по-малко сред тях се осмеляват да отбележат странното съвпадение, че първата съпруга на Джонатан Уейс (неизбежно заличавана в историята на УХЦ) също се е удавила край плажа Кроумър.
Твърденията и инсинуациите в този абзац няма как да бъдат по-оскърбителни, нараняващи и клеветнически за господин и госпожа Уейс или за УХЦ като цяло.
Думите, че госпожа Уейс се е „възползвала“ от трагичната смърт на малката си дъщеря, са злобна клевета и тежко засягат госпожа Уейс и като майка, и като принципал на Църквата.
Нещо повече, читателят би заключил от вашите думи „странно съвпадение“ във връзка със случайното удавяне на госпожа Дженифър Уейс, че има нещо съмнително и в нейната смърт, и във факта, че Дайю Уейс е загинала по същия трагичен начин.
Действителното положение
На 29 юли 1995 година седемгодишната Дайю Уейс се удавя в морето край плажа Кроумър. Както лесно може да се установи от съдебните документи и от отразяването в пресата на разследването, водено за смъртта ѝ, Дайю е била заведена на плажа рано сутринта от член на Църквата, който не е поискал позволение от родителите ѝ. Госпожа и господин Уейс бяха съкрушени да научат, че дъщеря им се е удавила, докато е плувала без надзор.
Част от верската система на УХЦ е свързана с приемането, че някои покойни членове на Църквата стават „пророци“ след смъртта си. Религиозната вяра е защитена от английските закони.
Истината за трагичната смърт на госпожа Дженифър Уейс също става ясна от съдебни протоколи и материали в пресата, свързани с разследването. Госпожа Дженифър Уейс е умряла в следобеда на официален почивен ден през май 1988 година. Била е епилептичка и е получила тежък пристъп във водата. Въпреки всички усилия на близките плувци да я спасят тя се е удавила. Многобройни свидетели дават показания пред следствието, че господин Джонатан Уейс не е бил в морето по време на удавянето на госпожа Уейс и че щом е осъзнал какво се случва, е изтичал във водата, но вече е било твърде късно да спаси съпругата си. Господин Уейс е бил разстроен от тъй ранната смърт на първата си съпруга и не само не я „заличава“ от личната си история, а публично е коментирал факта, че трагедията е засилила зараждащата се у него религиозна вяра, към която той се е обърнал за утеха. Всякакви намеци за нещо друго са неверни, злонамерени и крайно оскърбителни за господин Джонатан Уейс.