12
Нещо безстойностно може да изглежда безобидно и приканващо; привлича човека и тъй като на вид е тъй мъничко и крехко, той си въобразява, че може да се забавлява с него, без то да му причини вреда.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Страйк направи нетипично за него усилие да изглежда весел по време на обяда, изтърпя зет си и най-големия си племенник с толерантност, каквато не бе демонстрирал преди. Също така не побърза да си тръгне, а изчака дъждът да спре. Тогава цялото семейство излезе в градината да гледа как Люк, Адам и Джак играят със своите лъкове „Файъртек“. Постара се дори да приеме с чувство за хумор инцидента, за който бе сигурен, че не е случаен, когато Люк прати стрелата си в бузата на Страйк, а Грег избухна в гръмогласен смях.
Едва когато напусна къщата, Страйк си позволи да отпусне лице и да се освободи от усмивката, която решително бе носил през последните два часа. Категорично отказа на предложението на Луси да го закара и сега вървеше пеша под сиво небе, разсъждаващ над всичко чуто.
Страйк беше психически устойчив човек и бе понесъл много несгоди в живота си, не най-малката от които загубата на половината си десен крак. Един инструмент на самодисциплина, който си бе изковал от ранна младост и бе доусъвършенствал в армията, беше навикът да систематизира и изолира проблемите и той рядко го бе подвеждал, но в момента не действаше. Чувства, които не искаше да изпитва, и спомени, обикновено успешно потискани, го връхлетяха и той, който ненавиждаше всичко намирисващо на самоанализ, пропътува разстоянието до Денмарк Стрийт в тъй дълбок размисъл, че почти не регистрираше гарите и за малко да пропусне да слезе на своята – метростанция „Тотнъм Корт Роуд“.
Когато се прибра в мансардния си апартамент, се чувстваше по-мрачен и нещастен от много време насам. По тази причина си сипа двойно уиски, зареди вейп устройството си, седна до кухненската маса и се зае да редува глътки скоч с издишване на пара по посока на прозореца.
Рядко бе изпитвал такъв гняв към майка си като в този следобед. Официалната причина за смъртта ѝ бе случайна свръхдоза. Тогава Страйк беше на деветнайсет и до този ден бе убеден, че свръхдозата ѝ бе поставена от нейния много по-млад съпруг. Реакцията му на новината бе да напусне университета и да постъпи във военната полиция, решение, което неконвенционалната му майка би приела като необяснимо и комично. Но защо?, питаше той Леда в съзнанието си. Ти знаеше, че аз искам ред и установени граници, живот, който да не е безкрайна бъркотия. Ако ти не беше каквато беше, и аз нямаше да съм този, който съм. Може би аз жъна каквото ти си посяла, така че не смей, по дяволите, да се присмиваш на армията и на мен, ти, с твоето обкръжение от педофили, скитници и наркомани…
Тези мисли за Леда неизбежно доведоха до мисли за Шарлот Камбъл, защото знаеше, че много доморасли психолози, включително близки и приятели, са на мнение, че той тъй безвъзвратно е бил увреден при отглеждането му от Леда, та неизбежно е бил привлечен от също толкова хаотична и лабилна жена. Това винаги бе дразнило Страйк, дразнеше го и сега, докато седеше с уискито си, зареял поглед през мансардния прозорец, защото в действителност съществуваха дълбоки различия между бившата му годеница и покойната му майка.
У Леда имаше бездънно състрадание към несретниците и нелечим оптимизъм по отношение на човешката природа, който никога не я напусна. По същество там се коренеше и проблемът: наивното ѝ неугасващо убеждение, че истинското зло присъства само в прикриваната еснафщина. Може да бе поемала много рискове, но не бе склонна към самоунищожение, тъкмо обратното, очакваше да доживее до стогодишна възраст.
Шарлот, от друга страна, бе дълбоко нещастна и Страйк подозираше, че е единственият човек, познал дълбините на нейното страдание. На повърхността животът на Шарлот изглеждаше бляскав и лесен, защото тя бе невероятно красива и произхождаше от богато и популярно в обществото семейство, но за клюкарските рубрики бе най-ценна със своята неуравновесеност. В миналото на Шарлот имаше няколко опита за самоубийство и дълга история на психиатрични оценки. Той бе видял снимките ѝ в пресата с мъртви очи, облечена в червена прилепнала рокля, и единствената му мисъл беше, че вероятно е взела нещо, та да изкара още една вечер на показ, предположение, което се потвърждаваше и от факта, че същата тази вечер му беше звъняла посред нощ на служебния телефон и беше оставила нечленоразделно съобщение на гласовата поща, което той побърза да изтрие, та да не го чуе някой.