Страйк добре знаеше, че според Луси и някои от приятелите му той е завинаги закотвен под сянката на тези две гибелни кариатиди Леда и Шарлот. Искаха той да прекрачи този затвор и да бъде огрян от слънце, най-сетне свободен, да си намери не тъй комплицирана жена и любов, непримесена с болка. Ала какво можеше да направи човек, който най-накрая бе готов да го стори, ала бе установил, че е твърде закъснял? Единствена от жените, бродещи в мислите му, Робин, му носеше топли чувства, макар и те да бяха примесени с огорчение, толкова по-мъчително, защото бе от него самия. Редно бе да проговори, да предизвика разговор за чувствата им един към друг, преди Райън Мърфи да се появи и да му отмъкне под носа наградата, която Страйк си бе въобразявал самодоволно, че вечно ще чака него.
По дяволите тези мисли.
Небето отвъд прозореца му бързо потъмняваше. Стана, отиде до спалнята си и се върна в кухнята с бележника и лаптопа си. Отвори ги. Работата винаги бе най-сигурното му убежище и полученият от Ерик Уордъл имейл на тема „Информация относно преброяване на населението“ му се стори като мигновено дошла награда за това, че бе обърнал гръб на алкохола и се зае с разследването си.
Уордъл се бе справил похвално. Прикачил бе последните три преброявания за Чапман Фарм: от 1991, 2001 и 2011 година. Страйк написа кратко съобщение за благодарност, после отвори първото приложение и прегледа списъка с имена.
След час и половина онлайн сравнения, при което като бонус откри интересна статия за Църквата, датираща от 2005 година, вече се бе спуснал здрач. Страйк си наля второ уиски, седна до масата си и се загледа в непосредствените резултати от проучването си: списък с имена, срещу само едно от които имаше адрес.
Хвърли поглед към мобилния си телефон и си спомни дните, когато от време на време звънеше на Робин у дома, докато тя още беше омъжена. Знаеше, че онези обаждания понякога са причинявали неприятности поради растящото недоволство на Матю, че жена му е толкова отдадена на работата си. Беше събота вечер, възможно бе Робин и Мърфи да са на ресторант или пак на проклет театър. Страйк отпи още една глътка уиски и натисна бутона за избиране на Робин.
– Здравей – каза тя, като отговори на второто позвъняване. – Какво става?
– Имаш ли момент да поговорим? Изрових информация от регистъра за преброяване.
– О, чудесно, значи Уордъл се е отчел?
Страйк чу потракване като от тиган.
– Сигурна ли си, че не си заета?
– Не, всичко е наред, готвя. Райън ще идва за вечеря, но не е пристигнал още.
– Май имам няколко следи. Жена на име Шийла Кенет е живяла с покойния си съпруг в Чапман Фарм до деветдесетте. Имам неин адрес в Ковънтри. Чудех се ще имаш ли нещо против да идеш дотам и да разговаряш с нея. Стара жена е, по-добре ти да се срещнеш с нея, отколкото аз.
– Няма проблем – отвърна Робин, – но ще трябва да е по-следващата седмица, защото Мидж ще отсъства след сряда и трябва да я покрия.
– Добре. Също така открих статия, написана от журналист на име Фъргюс Робъртсън, който убедил бивш член на УХЦ да разговаря анонимно с него през 2006 година. Разправя за „предполагаеми“ деяния: насилие спрямо членовете, злоупотреба с фондове. Журналистите пазят източниците си, но си мислех, че Робъртсън знае още неща, които не е включил, за да избегне съдебни дела. Би ли дошла с мен, ако се съгласи да разговаряме?
– Зависи кога ще е – отвърна Робин. – Чака ме натоварена седмица покрай новия случай с преследването, но… оох!…
– Добре ли си?
– Изгорих се… прощавай, аз… почакай, това е Райън.
Той я чу да се отдалечава към вратата. С леко презрение към себе си остана на линия: искаше му се Райън Мърфи да влезе и да завари Робин на телефона с него.
– Здравей – чу я да казва, после прозвуча приглушеният глас на Мърфи и непогрешимият звук от целувка. – Вечерята е почти готова – съобщи тя и той каза нещо. Робин се засмя и отговори: – Не, Страйк е – докато съдружникът ѝ седеше намръщен пред лаптопа си. – Прощавай, Корморан – каза Робин отново с уста до телефона, – слушам те, продължавай.
– Засега не съм открил данни за контакт с никой друг, който е живял в Чапман Фарм, но ще продължавам да търся и ще ти пратя по имейл каквото намеря – каза Страйк.
– Събота вечер е – отбеляза Робин. – Почини си. Не! – добави със смях и той предположи, че последното е насочено към Мърфи, чийто смях също можеше да чуе. – Прощавай – каза тя отново.
– Няма проблем, оставям те на делата ти – повтори той думите, които тя му бе казала по-рано, и преди Робин да е отговорила нещо, прекъсна разговора.