Робин се разсмя.
– На Мидж може да ѝ се отвори парашутът – добави Баркли. – Таша Мейо е бисексуална.
– О, така ли?
– Според жена ми де. Тя е специалист по темата за сексуалния живот на звездите. Като ходеща енциклопедия е.
Седяха мълчаливо няколко минути, после Баркли, все така втренчен в прозореца на четвъртия етаж, се почуди:
– Как така не работят да си изкарват прехраната?
– Нямам представа – отвърна Робин.
– Удобно би било да ги изобличим в измама за получаване на помощи. Наказанието е безплатна работа в полза на обществото. Тогава няма да има време да я сподиря на всяка крачка.
– В някакъв момент наказанието ще изтече – отбеляза Робин и отпи от кафето си. – Бедата е там, че не знам как слагаш спирачка на вманиачен човек.
– Фрасваш му един в мутрата – вдигна рамене Баркли, а след миг размисъл добави: – Според теб Литълджон дали ще проговори, ако го фрасна?
– Не е зле да опиташ преди това да откриеш тема на общ интерес – предложи Робин.
– Адски странно е това, дето не говори, а само седи.
– Ето, това вече е един от тях – каза Робин и остави чашата си с кафе в стойката.
Един мъж току-що беше излязъл от сградата и вървеше с ръце в джобовете. Също като брат си той имаше необичайно високо чело и по тази причина Баркли бе дал на двамата прякора Братята Франкенщайн, който бързо бе съкратен на Франк Едно и Франк Две. Беше облечен с шушляково яке, вехти джинси и маратонки и се движеше, както предположи Робин, към близката гара.
– Добре, аз го поемам – каза тя и взе раничката, с която обикновено ходеше на наблюдение. – Ти стой тук и следи за другия.
– Дадено – отвърна Баркли. – Успех.
Робин, с плетена шапка на главата, за да скрие набиващата се на очи нова прическа, последва пеша Франк Едно към гара Бекслихийт и след кратко чакане се качи в същия вагон и седна през няколко места да го наблюдава.
Две минути по-късно мобилният телефон на Робин иззвъня и тя видя, че я търси Страйк.
– Добро утро, къде си?
– С един от Франковците – тихо отвърна тя. – Влизаме в Лондон.
– Е, само исках да ти кажа, че убедих журналиста, онзи Фъргюс Робъртсън, за когото ти споменах, да говори с мен. Ще се срещнем по-късно в „Уестминстър Армс“. Прочете ли вече статията му?
– Да – отговори Робин. – Прочетох също следващия му материал, в който разказва какво му причинила Църквата след публикацията на първия. Явно не обичат критики, а?
– Слабо казано – отвърна Страйк. – Другата новина е, че току-що зърнах Уил Еденсор. Днес отново събира помощи в Сохо.
– О, сериозно ли?
– Да. Не го доближих, за да не рискувам, но той изглежда просто ужасно. Висок е над метър и осемдесет, а вероятно тежи по-малко от теб.
– Изглеждаше ли щастлив? Разпоредителите в храма бяха нонстоп със сияещи усмивки.
– Не, определено нямаше вид на щастлив. Също така накарах Пат да прегледа графика. Можеш да отидеш в Ковънтри в края на следващата седмица, ако те устройва. Имам телефонния номер на Шийла Кенет, старицата, която години наред е живяла в Чапман Фарм. Ако ти го изпратя в съобщение, би ли ѝ позвънила? Провери дали е склонна на разговор.
– Да, разбира се – отвърна Робин.
Едва беше прибрала телефона в джоба си, когато той зазвъня отново: Илза.
– Здрасти, как е?
– На какво си играе той, по дяволите – ядосано заговори Илза.
– Кой на какво си играе?
– Корм!
– Не разбирам…
– Спал е с проклетата Бижу Уоткинс! Е, не е спал, естествено, направили са го прави до стената в спалнята ѝ.
Робин осъзна, че е зяпнала, и затвори уста.
– Той… не ми го е споменал.
– Няма да ти го спомене, естествено – не спираше да се гневи Илза. – Тя си измисли някаква тъпа причина да вземе номера му от мен и на мен не ми хрумна начин да се измъкна, но се надявах той да има здравия разум, след като я беше видял вече каква е, да не припарва на сто мили от нея. Трябва да го предупредиш: тя е побъркана. Не може да си държи устата затворена, половината хора в Съдебната палата сигурно вече са чули подробностите…
– Илза, не мога да му кажа с кого да спи. По-точно кого да чука прав до стената – поправи се Робин.
– Но тя е пълна откачалка! Иска само богат съпруг и бебе, тръби го на всеослушание.
– Страйк не е богат – посочи Робин.
– На нея може и да не ѝ е ясно, вероятно се е заблудила от сензационните случаи, които той е разрешил. Редно е да го предупредиш…
– Илза, не мога. Ти го предупреди, ако искаш. Сексуалният му живот никак не е моя работа.
Илза простена.