– Но защо с нея, ако му е нужен заместител за секс?
– Не знам – напълно искрено отговори Робин, а после с понижен глас попита: – И какво имаш предвид с това „заместител за секс“?
– О, стига, моля ти се. Отлично знаеш какво имам предвид… Олеле, шефът ме търси, трябва да затварям. До скоро.
Докато наблюдаваше отражението на Франк Едно в мръсния прозорец на влака, Робин изпадна в плен на конфликтни чувства, които не бе сигурна, че иска да си изяснява. Докато Илза говореше, ѝ изникна ярък образ на Бижу в скандалната ѝ розова рокля, разкриваща дълги крака с тен, които бяха обвити около Страйк. Не ѝ бе възможно мигом да заличи образа, особено при положение че фантазията ѝ бе надарила Страйк с твърде космат задник.
Най-после влакът спря на Уотърлу Ист. Робин последва обекта си пеша, а после в метрото, от което слязоха на Пикадили Съркъс.
Сега бяха толкова близо до района на театрите, че надеждите на Робин как е тръгнала след точния брат се събудиха. Само че вместо да се отправи към Шафтсбъри Авеню и театъра, където се играеше пиесата с Таша Майо, Франк Едно пое към Сохо и десет минути по-късно се озова в магазин за комикси.
Робин видя през витрината, че вътре имаше само мъже, и реши, че ще се натрапи на вниманието, ако го последва там. Така че извади телефона си да позвъни на номера, пратен ѝ от Страйк.
Насреща се чу задъхан и пресекващ глас или от старост, или от пушене, или от двете.
– Ало?
– Здравейте, с госпожа Кенет ли разговарям? – попита Робин.
– Да. Кой се обажда?
– Казвам се Робин Елакот, частен детектив съм.
– Какво сте?
– Частен детектив – повтори Робин.
Напълно разбираемо настъпи кратка пауза.
– И какво искате? – В гласа на старата жена прозвуча подозрителност.
– Наета съм от човек, който силно се притеснява за свой близък, член на Универсалната хуманитарна църква. Надявах се да можете да ми разкажете нещо за УХЦ. Просто да имам някаква представа. Някога сте живели в Чапман Фарм, нали?
– Откъде знаете това? – попита остро Шийла Кенет, която очевидно беше съвсем с всичкия си.
– Просто от архивите – преднамерено неопределено отговори Робин. Не искаше да разтръбява факта, че Страйк се е сдобил с регистрите по преброяване на населението.
– Това беше много отдавна – каза Шийла Кенет.
– Нас ни интересува само най-общата атмосфера – Мисля, че сте били там по едно и също време със семейство Пърбрайт.
– Да, така е – отвърна Шийла с все същата недоверчивост.
– Разследваме претенции към Църквата, направени от страна на Кевин Пърбрайт, та се питахме дали…
– Той умря, нали?
– Да – потвърди Робин.
– Прочетох във вестника. Чудех се дали е нашият Кевин – каза Шийла. – Заловиха ли вече извършителя?
– Не, доколкото знам – отговори Робин.
Последва ново кратко мълчание.
– Добре – каза Шийла. – Не възразявам да говоря. Вече нямам какво да губя.
– Това е чудесно – отвърна Робин, мигом осъзна колко нетактично прозвуча и се поправи: – Тоест благодаря ви. Вие сте в Ковънтри, нали?
– Да.
– Устройва ли ви следващият вторник? Една седмица след утре?
– Ами да, добре – съгласи се Шийла. – Робин бяхте, нали?
– Да, Робин Елакот.
– Мъжко име – отбеляза Шийла. – Защо родителите ви са ви дали мъжко име?
– Никога не съм ги питала – засмя се Робин.
– Хм. Ами добре тогава. В колко часа?
– По обед дали е удобно? – попита Робин, след като набързо пресметна разстоянието до Ковънтри.
– Става. Ще съм сложила чайника.
– Много ви благодаря. До тогава.
Робин написа съобщение до Страйк да му каже, че е уговорила интервюто с Шийла Кенет, после прекоси улицата, та да ѝ е по-удобно да наблюдава магазина за комикси.
Денят беше студен и облачен и Робин беше благодарна, че е с плетената си шапка. Тъкмо си беше дала сметка колко близо е до Рупърт Корт, когато забеляза четирима младежи с кутии за помощи да се отправят към Бъруик Стрийт.
Робин веднага разпозна Уил Еденсор. Изглеждаше болен и паднал духом и преди всичко ужасно кльощав. Сенките под очите му, които Робин виждаше дори през улицата, му придаваха неприятна прилика с Откраднатия пророк, изрисуван на тавана на храма. Като спътниците си и той беше в оранжево късо палто с логото на Църквата, щамповано и върху кутиите за помощи.
Другият мъж в групата очевидно даваше инструкции. За разлика от останалите трима, той беше със свръхтегло, рошавата му коса беше подстригана на черта. Посочи надолу по улицата и двете момичета покорно се отправиха натам, докато Уил остана на мястото си. Държанието му породи у Робин асоциация с изтормозено муле, вече неспособно да се опъва.