– По дяволите – промърмори Страйк.
– Да, баща ѝ обвини мен, негодникът. Още се държеше отвратително с нея, задето се присъединила към сектата и им дала всичките си пари, така че, от една страна, семейството ѝ твърдеше, че съм я подтикнал към самоубийство, а от друга, УХЦ заплашваше да доведе до банкрут вестника заради фалшиви според тях твърдения, така че бях притиснат до стената и службата ми висеше на косъм.
– Къде е момичето сега?
– Последно чух, че била в Нова Зеландия. Опитът ѝ за самоубийство беше довел родителите ѝ до паника, те престанаха да я тормозят и потърсиха помощ. Пратиха я там при роднини, та да сложи ново начало.
– Обяснихте ли ѝ, че каквито и свръхестествени явления да е видяла в Църквата, те трябва да са били измама?
– Да, но тя не искаше и да чуе. – Робъртсън извади голямо парче дъвка от устата си, постави го в едно от празните места в пакетчето, извади ново и отново задъвка. – Тя се кълнеше, че е виждала призраци и магия… Само че те, естествено, не го наричат така. Терминът е „чисти духове“. Чистите духове можели да вършат свръхестествени неща.
– Е, кое беше твърде опасното да се публикува?
– Ще ми трябва още една бира за това – отвърна Робъртсън и бутна празната си чаша към детектива.
Страйк въздъхна, но се изправи на крака, а бедреният му мускул пулсираше.
Когато се върна на масата и остави новата бира пред журналиста, той попита:
– Знаете ли коя е Маргарет Каткарт-Брайс?
– Богата стара жена, която оставила цялото си състояние на УХЦ през 2004 година, погребана в Чапман Фарм, сега известна като Златната пророчица.
– Да, същата – кимна Робъртсън. – Е, не е била лека смърт.
– В смисъл?
– В УХЦ не признават лекарствата. Моят източник ми каза, че Каткарт-Брайс умряла в жестоки мъки, умолявайки за лекар. Каза, че семейство Уейс се бояли, че ако извикат лекар, той ще настоява да бъде откарана в болница, а това би означавало близките ѝ роднини да бъдат известени. Не са искали някой роднина да цъфне и да я убеди да промени завещанието си. Де да можех да докажа това… но нямаше кой да го потвърди. А подобни бомби не се пускат ей тъй, без да си проверил. Опитах се да вляза в контакт с някого от роднините на Каткарт-Брайс, но най-близкият беше праплеменник, живеещ в Уелс. Вече се бе примирил с факта, че няма да получи и пени от парите ѝ, и му беше все едно какво се е случило с нея. Не беше виждал старицата от години.
Страйк си отбеляза това в бележника и попита:
– Нещо друго?
– Да – отвърна Робъртсън. Огледа се наоколо и понижи глас. – Секс.
– Продължавайте – подкани го Страйк.
– Наричат го „духовно единение“, което по същество означава да спиш с когото ти се каже. Момичетата доказват, че са над всякакви материални съображения, като лягат с когото им се нареди.
– Сериозно ли?
– Тази практика започва, когато човекът вече е установен там. Не искат да ги подплашат прекалено отрано. Но моят източник ме осведоми, че веднъж щом станат пълноправни членове, не бива да отказват на никой, който им го поиска. В материала стигнах колкото ми бе възможно близо до това – „много от тези неща са слухове“ и „източници твърдят“, – но главният редактор не искаше някои от по-известните членове да ни съдят, задето пишем, че са изнасилвали някого, така че трябваше да махна всичко.
Страйк нахвърля още няколко бележки, преди да попита:
– Източникът ви единственият бивш член ли е, когото убедихте да говори?
– Да – отговори Робъртсън. – Всички други, с които пробвах, ме пратиха да вървя по дяволите. Някои от тях се срамуваха – обясни той и пийна бира, – сконфузени бяха, задето са се подвели. Върнали са се към нормалния си живот и нямат желание миналото им да попада във вестника. Не може да ги вини човек. Други бяха в окаяно състояние. Имаше и една двойка, която не успях да открия. Може би са починали.
– Случайно да сте направили списък на бившите членове?
– Направих, да – потвърди Робъртсън.
– Пазите ли го още?
– Може и да го открия… Танто за танто, нали? Получавам правата, ако се доберете до история.
– Непременно.
– Добре, ще видя дали ще успея да го изровя…
Робъртсън дъвка дъвката си известно време, преди да попита:
– Е, кога точно ви ангажира сър Колин Еденсор?
– Не разкривам клиентите си пред журналисти – отвърна Страйк с непроменено изражение.
– Добре ми го върнахте с този отговор – рече Робъртсън и очите му проблеснаха шеговито. – Еденсор доста активно критикува Църквата през последните две години.