– Така ли?
– Но сигурно там има и други богаташки деца – подхвърли Робъртсън, като внимателно наблюдаваше Страйк. – Не е само Уил Еденсор.
– Най-вероятно има – отвърна с неутрален тон Страйк, докато разглеждаше бележките си. – Тя ви е казала: „Има нещо, което не знаете“. И това е било нещо различно от факта, че на Каткарт-Брайс е бил отказан лекар, така ли?
– Да, тя вече ми беше казала за старата жена – отговори Робъртсън и отново отвори лаптопа си. – Сигурен ли сте, че нямате мнение относно Брекзит? Как ще повлияе евентуалното ни напускане на ЕС на бизнеса на частните детективи?
– Нямам мнение – каза Страйк и се изправи.
– Значи мога да броя Корморан Страйк като поддръжник на Брекзит, така ли?
– Можеш да го духаш – отсече Страйк и остави журналиста да се подхилква зад него.
15
В приятелството и интимната връзка
индивидът трябва да направи верния избор.
Той се заобикаля или с добра, или с лоша компания,
не може да има едновременно и двете.
„Идзин“, или „Книга на промените“
– Господи, навън е ужасно – бяха първите думи на Робин, когато се видяха следващия път, а това беше в понеделника след Великден.
Бурята Кейти вилнееше над Лондон, събаряше дървета и пилони. Робин беше поруменяла и с разбъркана коса. Прозорците на офиса леко потракваха от вятъра, извил се по Денмарк Стрийт.
– Пратих ти съобщение, в което предлагах да си кажем каквото имаме по телефона – каза Страйк, който току-що бе сложил чайника на котлона.
– Трябва да съм била вече в метрото – отвърна Робин, съблече палтото си и го окачи на закачалката. – Не възразявах да дойда. Доста освежаващо ми подейства.
– Нямаше да говориш така, ако те бе ударил някой полетял контейнер – промърмори Страйк, който досега бе гледал търкалящите се по Чаринг Крос Роуд пластмасови конуси. – Кафе?
– С удоволствие – прие Робин, като се опитваше с пръсти да оправи заплетената си коса. – Пат почивка ли си е взела?
– Да. Официален почивен ден е. Хубавото на това време е, че сигурно ще държи братята Франк у дома им.
– Най-вероятно – съгласи се Робин. – Другата добра новина е, че май съм близо да бъда привлечена за член.
– Сериозно ли? – вдигна поглед от чайника Страйк.
– Да. Онази руса жена, с която говорих последния път, мигом дойде при мен, щом влязох там в събота. „О, толкова се радвам, че пак дойдохте!“ Казах им, че съм прочела брошурата им и я намирам интересна…
– А такава ли беше?
– Не. Общи приказки за самоусъвършенстване и променяне на света. Още го играя независима. Казах ѝ, че мои приятели са се опитвали да ме предупредят да стоя настрани от УХЦ, че циркулират слухове как не са такива, за каквито се представят.
– Тя какво отговори на това?
– Сигурна била, че не съм толкова тесногръда, та да не дам на Църквата справедлив шанс да бъде чута, а тя виждала как съм била склонна към свободно и непредубедено мислене.
– Много прозорливо от нейна страна – подсмихна се Страйк. – Папа Джей появи ли се?
– Не, очевидно съм извадила голям късмет да го видя миналия път, защото напоследък не излизал често пред публика. Оратор беше Бека Пърбрайт, по-голямата сестра на Кевин.
– О, така ли? – Страйк отвори хладилника да извади мляко. – И какво представлява тя?
– Много обиграна и жизнерадостна. С идеални зъби, прилича на американка. Човек никога не би се досетил, че само преди няколко месеца брат ѝ е бил прострелян в главата. Ако не носеше оранжевите дрехи, бих я взела за мотивационен лектор. Крачи нагоре и надолу, много жестикулира. О, Ноли Сиймур също беше там. Актрисата. Влизането ѝ предизвика доста голям ентусиазъм. Хората си шушукаха и я сочеха.
– Получи ли специално отношение?
– Много специално. Един от разпоредителите в храма хукна към нея и се опита да я поведе към място на първия ред. Тя го отказа с много фасони и избра да седне в средата. Толкова натрапчиво се правеше на смирена, че когато се настаняваше на мястото си, всички нея гледаха.
Страйк се позасмя.
– Прочетох съобщението ти за срещата с Фъргюс Робъртсън – продължи Робин.
– Исках да поговоря с теб за това – каза Страйк, подаде ѝ чашата и я поведе към вътрешния офис.
Робин предполагаше, че знае какво следва. Една от причините да реши да се бори с бурята Кейти по улиците беше да обсъди със Страйк лице в лице онова, което подозираше, че сега той се кани да изрече – въпреки часовете работа, които бе хвърлила по създаване на легендата си като Роуина Елис, и скъпата нова прическа, – а именно че някой от сътрудниците трябва да влезе под прикритие в Чапман Фарм, не тя.