– И тъй, значи си чела за духовното единение? – попита Страйк, когато и двамата заеха местата си зад съдружническото бюро.
– Охо, вече използваме евфемизмите на УХЦ, така ли? – подхвърли Робин с повдигнати вежди.
– Ами добре, ако предпочиташ: чете ли как жени са принуждавани да спят с когото Църквата им каже?
– Четох, да.
– И?
– И все пак искам да вляза там.
Страйк не каза нищо, само поглади брадичката си, докато я гледаше.
– Те използват емоционална принуда, не физическа сила – уточни Робин. – А няма опасност аз да бъда индоктринирана, нали? Така че при мен това няма да подейства.
– Но ако си затворена там и това е условието да поддържаш прикритието си…
– Ако се стигне до реален опит за изнасилване, ще си тръгна и ще ида право в полицията – каза спокойно Робин. – Мисията е приключена: ще имаме нещо срещу Църквата.
Страйк бе очаквал подобна позиция, но все пак всичко това не му харесваше.
– Мърфи какво мисли по въпроса?
– Какво общо има това с Райън? – с известна острота в тона попита Робин.
Осъзнал стратегическата си грешка, Страйк отговори:
– Нищо.
Настана кратко мълчание, през което дъждът барабанеше по прозорците и се чуваше воят на вятъра.
– Ами добре, реших да си разделим тези бивши членове, та да видим дали някой сред тях би говорил – каза Страйк и прекъсна контакта с очи, за да отвори файл в компютъра си. – Вече ти изпратих имената от преброяването. Робъртсън ми прати неговия списък снощи. Появява се само едно име, което вече нямах: Чери Гитинс. Той така и не е успял да я открие, но аз узнах нещичко за нея в интернет. Тя е била момичето, което отвело Дайю Уейс да плува в деня, когато се е удавила, само че не намирам никаква следа за нея след 1995 година.
– Искаш ли аз да потърся? – попита Робин и отвори тетрадката си.
– Няма да навреди. По-добрата новина е, че открих семейство Дохърти – бащата, който си тръгнал с три от децата си, и майката, която била изпъдена по-късно.
– Наистина ли?
– Да, но получих твърд отказ за разговор от бащата и две от децата. Бащата реагира адски агресивно. Другото дете – казвам дете, но вече всички са големи хора – още не ми е отговорило. Става дума за Ниъм, най-голямата. Не откривам майката Диърдри и се чудя дали не е променила името си, или не е заминала в чужбина. Не се добрах до смъртен акт. Нямах особен късмет и с Джордан, онзи, за когото Кевин Пърбрайт твърди, че бил удрян с кожен бич през лицето. Няма го в никой доклад от преброяването, така че може да е дошъл и да си е тръгнал между преброяванията. Но пък май открих Абигейл, голямата дъщеря на Джонатан Уейс. Ако съм прав, използва моминската фамилия на майка си – Глоувър, след като е напуснала Църквата, и сега работи като пожарникар.
– Истински пожарникар?
– С маркуч, сирена, всичкото му там, стига да съм попаднал на точната жена. Не е омъжена, няма деца и живее в Илинг. Мисля, че идентифицирах момичето гей, влязло там като тийнейджърка, същата, с която Робъртсън е разговарял.
– Вече?
– Да. Присъства в регистрите по преброяване от 2001 година и името ѝ е Флора Брюстър. Възрастта и датите съвпадат. Фейсбук страницата ѝ е пълна със снимки от Нова Зеландия и е от много богато семейство. Дядо ѝ е основател на голяма строителна компания: „Хаусън Хоумс“.
– Ще бъдете много щастливи в своя дом от „Хаусън Хоумс“ – изрецитира Робин много популярната през деветдесетте години реклама, за която дори не подозираше, че е запазила в паметта си.
– Докато вътрешните стени не паднат, да. Не се славеха с особено качествено строителство.
– Ти свърза ли се с нея?
– Не, защото акаунтът ѝ във Фейсбук не е активен; не е пускала нищо повече от година, но пък открих човек на име Хенри Уърдингтън-Фийлдс, който ѝ е приятел във Фейсбук и живее в Лондон. Подозирам, че това е приятелят, който я е завел там и изтраял само една седмица. Той говори за своя стара приятелка, която Църквата почти съсипала. Много е гневен и озлобен, появяват се мрачни намеци за криминални деяния. Пратих му съобщение, но дотук – нищо. Ако пожелае да говори, току-виж сме установили какво се крие зад коментара на Флора пред Фъргюс Робъртсън „Има нещо, което не знаете“.
– Мислех си за това момиче Флора, след като прочетох имейла ти – каза Робин. – Стават двама души, извършили самоубийство или направили опит за такова след напускане на Църквата. Сякаш си тръгват оттам с невидими жилетки на самоубийци. А после се появява Удавената пророчица и ги кара да ги детонират.