– Много засукано го каза, но да, разбирам какво имаш предвид – кимна Страйк.
– Казах ли ти, че Алегзъндър Грейвс е изрисуван на тавана на храма с примка около врата си?
– Не, не ми каза.
– Извратено е, нали? Близо са до възвеличаване на самоубийството, след като са сложили това на тавана. Приравняват го с мъченичество в името на Църквата.
– Предполагам, че УХЦ ги устройва идеално напусналите да се убиват. Проблемът се решава от само себе си.
– Но пък доказва и правотата на Прудънс. Че не бива да се бърза с извеждането на Уил Еденсор, че няма как да се очаква той мигом да се осъзнае…
В този момент чуха тракане откъм площадката и вратата към външния офис се отвори. Страйк и Робин изненадано насочиха погледи натам: не се очакваше да дойде някой друг, предвид че Мидж беше в отпуск, а другите сътрудници по задачи.
И тогава на прага се появи Клайв Литълджон, едър и масивен в мокрото си от дъжда палто, с непроменена от вятъра късо подстригана коса. Очите му с надвиснали горни клепачи примигнаха към съдружниците във вътрешния офис. Иначе лицето му си остана застинало и безизразно.
– Добро утро – поздрави Страйк. – Мислех, че следиш съпруга на новата клиентка.
– Болен е – отвърна Литълджон.
– Така ли?
– Тя прати съобщение.
– И какво… имаш нужда от нещо ли?
– Разписки – обяви Литълджон, бръкна в джоба на палтото си, извади оттам купчинка листчета и ги сложи на бюрото на Пат.
– Ясно – кимна Страйк.
Литълджон постоя още секунда или две, после се обърна и излезе от офиса, като затвори зад себе си стъклената врата.
– Сякаш е таксуван на сричка – изрече тихо Робин.
Страйк не каза нищо. Още се мръщеше към стъклената врата.
– Какво има? – попита го Робин.
– Нищо.
– Има нещо, защо гледаш така?
– Как се е канел да влезе? Едва снощи промених графика, та да можем да се консултираме с теб, иначе сега щях да следя Франк Две и ти не би имала причина да си тук… особено при този ураган – добави Страйк, докато дъждът барабанеше по стъклата.
– О – промълви Робин и сега и тя насочи очи към вратата, през която бе излязъл Литълджон.
– Чу ли да се завърта ключ, преди да отвори?
– Той няма ключ – заяви Страйк. – Или поне не би трябвало да има.
Преди някой от двамата да е казал още нещо, телефонът на Робин зазвъня.
– Прощавай – каза тя на Страйк, като погледна екрана. – Райън е.
Страйк стана и отиде във външния офис. Разсъжденията му относно странното поведение на Литълджон бяха прекъснати от гласа на Робин и смеха ѝ. Очевидно плановете се променяха заради времето. После и собственият му телефон иззвъня.
– Страйк.
– Здравей – прозвуча гласът на Илза. – Как си?
– Добре – отвърна той, а гласът на Робин в съседната стая се снижи, което засили раздразнението му. – Какво има?
– Надявам се да не съм попречила.
– Кажи каквото имаш да казваш и ще те осведомя дали си попречила – каза Страйк, без да си прави труда да звучи прекалено дружелюбно.
– Всеки момент ще ти се обади Бижу.
– И как така го знаеш?
– Току-що ми го съобщи. И не само на мен, а на още трима души, с които водех разговор.
– И?
– Оплака се, че не си отговорил на съобщенията ѝ, тъй че…
– Звъниш ми да ме мъмриш за неотговорени съобщения?
– Боже мой, не, тъкмо обратното!
Във вътрешния офис Робин се смееше на още нещо, което Райън беше казал. Нямаше начин този човек да е чак толкова забавен.
– Слушам те – каза Страйк на Илза, приближи до междинната врата и я затвори по-шумно, отколкото беше необходимо. – Кажи каквото имаш да казваш.
– Корм – подхвана тихо Илза и той разбра, че тя не иска да бъде чута от колегите си, – тя е луда. Вече разправи…
– Обаждаш се да ми дадеш непоискан съвет за любовния ми живот, така ли?
Робин, завършила разговора си с Райън, отвори междинната врата тъкмо навреме да чуе как Страйк казва:
– …не, не желая. Така че не ми се меси.
После затвори.
– Кой беше? – попита изненадана Робин.
– Илза – лаконично отвърна Страйк, мина покрай нея и отново седна зад бюрото.
Робин, която подозираше, че знае по какъв повод е звъняла Илза, също седна на стола си, без да казва нищо. Забелязал тази необичайна липса на любопитство, Страйк стигна до вярното заключение, че Илза и Робин вече са обсъждали неговото приключение с Бижу.
– Ти знаеше ли, че Илза ще се обади да ме наставлява за личния ми живот?