– Какво? – стресна се Робин и от въпроса, и от тона, с който бе отправен. – Не!
– Наистина ли?
– Да, наистина! – заяви Робин, което си беше вярно. Може и да бе казала на Илза тя да говори със Страйк, но не беше знаела кога ще се случи това.
Мобилният телефон на Страйк зазвъня повторно. Не си бе направил труда да запише Бижу в контактите си, но отговори на повикването, сигурен кого ще чуе.
– Здравей, мълчаливецо – изрече непогрешимият ѝ висок и дрезгав глас.
– Здравей – отговори Страйк. – Как си?
Робин стана и отиде в другата стая под претекст да донесе още кафе. Чу зад гърба си Страйк да казва:
– Да, извинявай за това, бях зает.
И тъй като напоследък Робин решително бе възприела тактиката да не мисли за съдружника си в друга връзка освен приятелство и работа, предпочете да отдаде смесените чувства на яд и обида, които я обзеха, на раздразнителността на Страйк и на това, че почти затръшна вратата по време на разговора ѝ с Райън. Негова работа си беше, ако отново искаше да спи с тази ужасна жена, и значи беше глупак, щом не съзнаваше, че тя го преследва за богатството, което той не притежаваше, и за дете, каквото не желаеше.
– Да, добре – чу го да казва. – Ще се видим там.
С решително усилие да изглежда невъзмутима Робин се върна при бюрото с ново кафе и игнорира предизвикателното изражение на съдружника си.
16
Началната линия носи добър късмет,
втората е благоприятна; това зависи от времето.
Третата предсказва несгоди, а петата болест…
„Идзин““, или „Книга на промените“
През следващите два-три дни Страйк и Робин комуникираха само с постни съобщения, без шеги, без странично бъбрене. Робин бе по-ядосана на собственото си задълбаване в затръшнатата от Страйк врата и в обвинението, че е клюкарствала с Илза зад гърба на съдружника си, отколкото на самия Страйк, че е извършил тези две неща.
Страйк съзнаваше, че се е държал неразумно, но не се извини. Към раздразнението от Илза се прибави и самообвинение, като и двете чувства бяха засилени от втората му среща с Бижу.
Само пет минути бе прекарал с нея, когато си даде сметка, че прави грешка. Докато тя се дереше от смях на собствените си шеги и гръмогласно разправяше за виден адвокат, който я харесвал, той седеше почти напълно мълчалив и се питаше що за игра е подхванал. Но бе решен поне да получи онова, за което бе дошъл, и напусна апартамента ѝ няколко часа по-късно с бегло отвращение от себе си и силно желание никога повече да не я зърва. Единствената дребна утеха беше, че този път мускулът на бедрото му не пострада, защото бе настоял на предпочитанието си за хоризонтален секс.
На Страйк далеч не за пръв път му се случваше да спи с жена, която не обича, но никога преди не бе правил секс с някоя, която да му е тъй силно антипатична. Целият епизод, който той сега приемаше като категорично приключен, само бе засилил лошото му настроение, вместо да го разведри, и бе събудил с пълна сила чувствата му към Робин.
Страйк не подозираше, че отношенията между Робин и Мърфи бяха претърпели първия си сериозен трус в сряда, факт, който Робин твърдо не възнамеряваше да сподели със съдружника си.
Скандалът се разрази в сряда вечерта в бар близо до Пикадили Съркъс. На Робин ѝ предстоеше да тръгне за Ковънтри в пет часа следващата сутрин и поначало никак не ѝ бе по вкуса това отиване на кино по средата на седмицата. Но тъй като Мърфи вече беше купил билетите, чувстваше, че няма как да се възпротиви. Той изглеждаше решен да не влизат в рутина, при която да се срещат само в апартамента на единия или на другия за вечеря и секс. Робин подозираше, че това е от страх тя да не сметне, че той я приема за даденост и че я е вкарал в утъпкания коловоз, каквито са били оплакванията на бившата му жена, доколкото схвана от завоалираните му коментари.
Повод за спора им стана случайна реплика на Робин за планирания ѝ престой в Чапман Фарм. После стана ясно, че Мърфи е паднал в плен на заблуда. Мислел бе, че ще отиде там само за седем дни, ако бъде привлечена, и бе шокиран да научи, че се е обрекла на задача под прикритие с неустановена продължителност, която можеше да трае седмици. Мърфи се ядоса, че Робин не му е обяснила докрай ситуацията, а тя пък се нервира, че не я е слушал както трябва. Може и да не бе вина на Мърфи, че извиква у нея неприятни спомени за бившия ѝ съпруг, дето си бе въобразявал, че може да диктува границите на нейната професионална обвързаност, но сравнението бе неизбежно, предвид че според Мърфи Страйк притискаше Робин да поеме тази крайно неприятна задача, а тя не беше достатъчно твърда да я откаже.