– Работата е там, че аз искам да го направя – заяви Робин на Мърфи със сърдит шепот, тъй като барът беше пълен с хора. Моментът, в който трябваше да тръгнат за киното, незабелязано беше отминал преди двайсет минути. – Предложих се доброволно, защото знам, че съм най-добрата за тази работа. И за твое сведение Страйк активно се мъчеше да ме убеди да не го правя.
– Защо?
– Защото може да отнеме дълго време – излъга Робин чрез недоизказване.
– И ще му липсваш, така ли да го разбирам?
– Знаеш ли какво, Райън? Разкарай се.
Безразлична към любопитните погледи на близка група момичета, които бяха оглеждали заинтригувано Мърфи, Робин си облече палтото.
– Отивам си у дома. Бездруго трябва да стана по изгрев-слънце, за да шофирам до Ковънтри.
– Робин…
Но тя вече крачеше към вратата.
Мърфи я настигна, след като бе изминала стотина метра по улицата. Изля многословното си извинение в непосредствена близост до фонтана Шафтсбъри Мемориъл с неговия купидон в средата, мястото, където бившият ѝ съпруг бе направил предложението си за брак, а това никак не помогна за разсейване на усещането за дежавю, обхванало Робин. Но тъй като Мърфи кавалерски пое цялата вина върху себе си, Робин бе принудена да се смекчи. И тъй като прожекцията на „Аве, Цезар“ вече бе стигнала до средата, решиха да хапнат в евтин италиански ресторант, след което се разделиха привидно в добри отношения.
И все пак настроението на Робин си оставаше потиснато, когато на следващата сутрин подкара стария си ландроувър. Отново бе принудена да се изправи пред трудността да примирява избраната си професия с що-годе нормален личен живот. Мислила си беше, че с Райън ще е по-лесно, след като беше полицай, но ето я, че се оправдаваше, докато, ако ролите бяха разменени, той щеше да смята, че всичко си е в реда на нещата.
Пътуването ѝ по М1 беше равно и спокойно, така че не предлагаше отвличане от неприятните мисли. Когато обаче приближи до бензиностанцията „Нюпорт Пагнъл“, където възнамеряваше да спре за кафе, ѝ позвъни Илза. Ландроувърът нямаше блутут, така че Робин изчака да влезе в „Старбъкс“, преди да върне обаждането на Илза.
– Здравей, какво става? – Постара се да звучи по-весела, отколкото се усещаше.
– Нищо особено – отвърна Илза. – Просто се чудех дали Корм не ти е казал нещо.
– За Бижу ли? – попита Робин, която не искаше да си прави труда да се преструва, че не знае за какво говори Илза. – Не, нищо, освен че ме обвини как го одумвам с теб зад гърба му.
– О, боже – изпъшка Илза. – Съжалявам. Просто се опитах да го предупредя…
– Разбирам – отвърна Робин. – Но ти го знаеш какъв е.
– Ник настоява да му се извиня. Няма що, голяма солидарност срещам у мъжа си. Бих искала да видя физиономията на Ник, ако Бижу умишлено вземе, че надуе корема. Надали знаеш…
– Илза – прекъсна приятелката си Робин, – ако ще ме питаш дали съм наясно с навиците на Страйк относно противозачатъчните мерки…
– Даваш ли си сметка, че тя ми сподели, при положение че още пет души я чуваха, как взела използван кондом от кошчето за боклук, докато имала връзка с онзи женен адвокат на Короната, и го пъхнала в себе си?
– Господи – стъписа се Робин и силно си пожела да не беше получавала тази информация. – Е, мисля, че опира до Страйк да си отваря очите.
– Просто се опитвах да бъда добра приятелка – промърмори разстроена Илза. – Какъвто и гадняр да е понякога, нямам желание да плаща издръжка на проклетата Бижу Уоткинс през следващите осемнайсет години. Тя би била кошмарна майка, не по-добра от Шарлот Камбъл.
Когато Робин се върна в ландроувъра, чувстваше се по-нещастна от всякога и ѝ отне голямо усилие на волята да се съсредоточи върху предстоящата задача.
Пристигна на улицата на Шийла Кенет в дванайсет без пет. Докато заключваше колата, Шийла се почуди как, след като Кевин Пърбрайт бе написал, че Църквата изстисква от членовете всичките им пари, Шийла Кенет бе успяла да запази тази къщичка, колкото и мизерна да изглеждаше.
Позвъни на вратата и чу отвътре стъпки със скорост, която я изненада, предвид че Шийла Кенет беше на осемдесет и пет години.
Вратата се отвори и отвътре се показа дребничка старица с оредяла бяла коса, прибрана в кок. Тъмните ѝ очи, ирисите на които бяха белязани с изявена старческа дъга, бяха уголемени от бифокалните очила. Шийла имаше леко приведена стойка, носеше широка червена рокля, сини пантофи, голямо слухово апаратче, потъмняла златна венчална халка и сребърен кръст на врата си.