– Защо го казваш?
– Деца – отвърна Шийла. – Не си ли чувала за онази история?
– Говориш за времето, когато братята Краудър бяха арестувани ли?
– Да, ужасни хора бяха. И те, и приятелите им.
Котката се преобърна по гръб и мъркането ѝ изпълни стаята. Робин я погали с лявата си ръка.
– С Брайън изобщо не знаехме какви са ги вършили – каза Шийла. – Нямахме представа какво става. Бяхме заети да си отглеждаме тревата и да я продаваме. Брайън гледаше и прасета.
– О, нима?
– Много си обичаше прасетата и кокошките. Навсякъде търчаха деца… Аз не можах да имам свои. Направих девет спонтанни аборта.
– О, много съжалявам – промълви Робин.
– Така и нямахме свои деца – повтори Шийла. – Искахме, но не стана. Куп деца тичаха из фермата, помня и твоя приятел. Едро момче. По-висок беше и от по-големите момчета.
– Моля? – заекна смаяна Робин.
– Съдружника ти. Кондоман Страйк или нещо такова беше, нали?
– Точно така – отвърна Робин и я изгледа изпитателно, като се чудеше дали старата жена, която често се повтаряше, но общо взето изглеждаше с буден ум, всъщност не е сенилна.
– Като казах на съседката, че ще дойдеш да ме посетиш, тя ми прочете статия за него и теб. Той беше там със сестра си и майка си. Помня, защото моят Брайън харесваше Леда Страйк, все я заглеждаше. А аз ревнувах и често си имахме разправии по този повод. Ревнувах – повтори Шийла. – Не че Леда би погледнала моя Брайън. Той никак не напомняше рокзвезда.
Шийла отново се разсмя дрезгаво. Като направи усилие да потисне шока си, Робин каза:
– Имаш много добра памет, Шийла.
– О, аз помня всичко, което се случи във фермата. Какво е било вчера може да не помня, но онова време го помня. Помогнах на малката Ан да роди. Харолд Коутс беше там. Той беше лекар. Аз помагах. Много се измъчи, горката. А беше само на четиринайсет.
– Наистина ли?
– Да… свободна любов, нали разбираш? Не беше каквото е сега. Друго беше.
– А бебето…?
– Добре си беше. Ан я нарече Мадзу, но скоро след това си замина. Остави малката в комуната. Не ѝ се искаше да бъде майка. Твърде млада беше.
– И кой се грижеше за Мадзу? – попита Робин. – Баща ѝ ли?
– Аз не знам кой е бил баща ѝ. Нямах представа с кого е ходила Ан. Хората там спяха с когото им падне. Аз и Брайън не обаче. Опитвахме се да имаме наши деца. Заети бяхме във фермата. Не знаехме за всичко, което се е случвало – отново повтори Шийла. – Полицията дойде във фермата. Някой им беше подал сигнал. Всички бяхме разпитвани. Моя Брайън го държаха в участъка с часове. Претърсиха всички стаи. Пребъркаха ни личните вещи. С Брайън си тръгнахме след това.
– Тръгнахте си?
– Да. Беше ужасно – каза Шийла и после отново изрече натъртено: – Ние така и не сме знаели. Не бяха го вършили на двора, да речеш. Заети бяхме с нашата си работа във фермата.
– И къде отидохте, като си тръгнахте?
– Дойдохме тук. – Шийла направи жест из къщата с ръката си, осеяна със старчески петна. – Беше домът на мама и татко. О, те бяха много ядосани покрай цялата тази история по вестниците. Брайън не можеше да си намери работа. Аз успях. Станах чиновничка в офис. Не ми харесваше. На Брайън му липсваше фермата.
– Колко дълго отсъствахте оттам, Шийла, спомняш ли си?
– Две години… три години… После Мадзу ни писа. Каза, че сега там било по-добре, имало нови свестни хора. Брайън го биваше като фермер, затова тя го искаше. Така че се върнахме.
– Помниш ли кой беше там, като се върнахте?
– Няма ли да си хапнеш кейк?
– Благодаря ти, с удоволствие – излъга Робин и си взе едно парче. – Да сложа ли и на теб?
– Не, за теб съм го взела. Та какво ме попита преди малко?
– Кой беше в Чапман Фарм, като се върнахте да живеете там?
– Не знам всички имена. Имаше няколко нови семейства. Коутс още беше там. Какво ме питаше?
– За хората – припомни Робин. – Кои бяха там, като се върнахте?
– О… Ръст Андерсън още беше в къщичката си. И онова момче Грейвс, кльощавото богаташче. Ходеше при Ръст и през половината нощ пушеха трева. Знаеш ли какво е трева? – попита пак.
– Да, знам – усмихна се Робин.
– На някои хора не им понася – мъдро отбеляза Шийла. – На младия Грейвс не му понасяше. Ставаше много особен. Някои хора не бива да я пушат.
– Джонатан Уейс беше ли във фермата, като се върнахте?
– Да, беше, с дъщеричката си Абигейл. А Мадзу имаше бебе: Дайю.
– Как ти се видя Джонатан Уейс? – попита Робин.
– Очарователен. Така си помислих тогава. Прие ни всичките. Очарователен – повтори.