Выбрать главу

Старата жена се разплака. Робин, която изпитваше отчаяна жалост към нея, заоглежда стаята за салфетки.

– Тумор – изхлипа Шийла. – Това имаше. Отвориха го да разберат от какво е страдал. Беше тумор.

Тя изтри нос с опакото на дланта си.

– Чакай да… – заговори Робин и се прекъсна, като стана от мястото си и излезе от стаята. В малката баня встрани от антрето, където имаше стара розова мивка и вана, тя издърпа малко тоалетна хартия и бързо се върна в дневната да я подаде на Шийла.

– Благодаря – продума Шийла, избърса си очите и издуха носа си, а Робин отново седна на канапето.

– Тогава ли си тръгна оттам завинаги, Шийла? – попита Робин. – След смъртта на Брайън?

Шийла кимна, зад бифокалните очила по бузите ѝ още се стичаха сълзи.

– Заплашваха ме, опитаха се да ме спрат да замина. Казаха, че съм била лош човек и щели да разправят на всички как съм била жестока към Брайън, как знаели, че съм присвоявала пари, освен това ме били виждали да наранявам животни във фермата… Никога не съм посегнала на животно… никога… Зли са – изхлипа, – те са зли. А мислех Джонатан за толкова добър. Каза ми: „Брайън почти бе станал по-добре, Шийла, но още не беше чист дух, затова умря. Ти го спираше да е чист дух, като му крещеше и не беше добра съпруга“. А той не беше станал почти по-добре – през плач продума Шийла. – Не беше. Едвам виждаше и трудно вървеше, а те му причиняваха ужасни неща и му се развикваха, че не бил събрал достатъчно пари на улицата.

– Много съжалявам, Шийла – каза тихо Робин. – Наистина много, много съжалявам.

Силно мяукане прободе тишината. Котаракът Смоуки отново се беше появил.

– Търси храна – изрече през сълзи Шийла. – Не ти е време – каза тя на котарака. – Ще ме вкараш в беля със съседката, ако започна да те храня на обяд.

Шийла изглеждаше изтощена. Робин не искаше да я оставя в това състояние и обърна разговора към котки и странните им навици. След около десет минути Шийла се бе съвзела достатъчно да говори за своята собствена котка, която била прегазена на улицата отвън, но Робин отгатваше, че мъката ѝ е близо до повърхността и че ще е жестоко да я притиска за още спомени.

– Много ти благодаря, задето говори с мен, Шийла – каза тя накрая. Само още един последен въпрос, ако не възразяваш. Знаеш ли кога Чери Гитинс е напуснала Чапман Фарм? Имаш ли представа къде е тя сега?

– Тръгна си малко след смъртта на Брайън. Не знам къде е отишла. Тя беше виновна за всичко, което се случи – повиши глас Шийла с подновен гняв. – Тя беше виновна!

– Има ли нещо, което мога да направя за теб, преди да си тръгна? – попита Робин и прибра тетрадката в чантата си. – Може би да повикам съседката ти? Добре ще е да си имаш компания.

– Ще ги спрете ли? – през сълзи попита Шийла, като пренебрегна предложението на Робин.

– Ще се опитаме – отговори ѝ тя.

– Трябва да ги спрете! – изрече с жар старицата. – С Брайън бяхме просто хипита. Хипита. Изобщо не знаехме накъде ще се обърне всичко това.

17

За младите най-безнадеждното занимание

е да ангажират ума си с празни фантазии.

Колкото по-упорито се вкопчват

в сюрреалистични представи, толкова по-сигурно е,

че ще бъдат смазани от унижение.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Страшно много си измъкнала от нея – коментира Страйк. – Отлична работа.

Робин седеше в паркирания ландроувър и ядеше сандвич с риба тон, купен от близко кафене, но не бе устояла на желанието да позвъни на Страйк, след като си тръгна от Шийла. Той вече не звучеше така намусен както при последния им разговор.

– Ужасно са постъпили – каза тя. – Никой не е осигурил медицинска помощ за горкия ѝ съпруг.

– Ужасно наистина. Бедата е там, че той е направил своя избор да не отиде в болница. Така че ще е трудно да се отправят обвинения за криминално деяние. Не е като в случая с Маргарет Каткарт-Брайс, която е молила за лекар.

– Предполага се, че е молила – поправи го Робин. – Нямаме потвърждение за това.

– Да, там е проблемът – каза Страйк, който в момента стоеше пред жилищния блок на братята Франк. – Трябва ни наистина криминално престъпление с няколко очевидци, готови да се изправят и да говорят в съда. А вече започвам да си мисля, че е непосилна задача да открием такова.