– Да, не виждам как разказите на Шийла за бичувания и наказания след толкова време ще бъдат приети без потвърждение от други хора – съгласи се Робин. – Ще започна да издирвам Пол Дрейпър и Джордан Рийни.
– Чудесно – каза Страйк. – Ако имаме късмет, могат да потвърдят за побоите над себе си и над други… О, ето го, идва.
– Кой?
– Един от Франковците. Не ги различавам.
– Франк Едно има навик да примижава, а Франк Две е по-плешив.
– Ами значи е Две – отсъди Страйк, като наблюдаваше мъжа. – Дано се е отправил към Централен Лондон, иначе ще се наложи да позвъня на Дев да ме смени по-рано. Имам уговорено интервю в шест часа с приятеля от Фейсбук на Флора Брюстър, наследницата на строителната компания. Той ми позвъни снощи.
– О, браво – зарадва се Робин. – Къде ви е срещата?
– В пъб „Гренадиър“ в Белгрейвия – отвърна Страйк и пое след обекта си, който се беше отправил към гарата. – Той го избра. Явно е близо до местоработата му. Също така твърди, че имаме обща приятелка.
– Вероятно клиентка – предположи Робин. Броят на много богати лондончани, търсещи услугите на агенцията, постоянно растеше и неотдавна бяха работили за двама милиардери.
– И това е всичко, което Шийла каза, така ли? – попита Страйк.
– Ъъ… да. Така мисля – отговори Робин. – Ще си подготвя бележките и ще ти ги пратя по имейл.
– Чудесно. Е, ще тръгвам, ще се качваме на влака. Пожелавам ти безопасно пътуване.
– Благодаря, дочуване – каза Робин и прекъсна.
Седя за момент, загледана в много сухия си сандвич, който върна в пликчето му, и взе чашката йогурт с пластмасова лъжичка. Лекото ѝ колебание при отговора на последния въпрос на Страйк се дължеше на факта, че тя пропусна да спомене за присъствието му в комуната Ейлмъртън като момче. Робин прие, че Страйк не иска да говори за това, предвид че не бе го разкрил сам пред нея.
Без да подозира колко близо е бил до разговор, който определено не желаеше да води, Страйк прекара пътуването до Лондон вече не толкова сърдит на света, след като бе възстановил приятелските отношения с Робин. Настроението му се повиши още повече, макар и по не тъй сантиментални причини, когато Франк Две го поведе към Нотинг Хил, а после пое към улицата с боядисани в пастелни цветове къщи, където живееше клиентката им, актрисата Таша Мейо.
– Притулваше се зад паркирани коли и гледаше към прозорците ѝ – каза Страйк на Дев Шах час по-късно, когато той се появи да поеме наблюдението. – Направих няколко снимки. Още не е сипвал лепило в никоя ключалка.
– Сигурно чака да се стъмни – предположи Шах. – За по-романтично.
– Говорил ли си с Литълджон напоследък? – попита Страйк.
– Да съм „говорил“? – замислено изрече Шах. – Не, не бих го нарекъл говорене. Защо?
– Какво мислиш за него? Неофициално.
– Особняк – отвърна еднословно Шах и впери директен поглед в шефа си.
– Да, започвам да…
– Ето я – прекъсна го Шах.
Входната врата на къщата на актрисата се отвори и навън излезе дребна блондинка с къса коса, метнала сак през рамо. Пое с бърза крачка по посока на метростанцията, като пътьом четеше нещо на телефона си. По-младият Франк мигом тръгна след нея с вдигнат телефон. Явно я снимаше на клип.
– Сбъркан гадняр – бяха последните думи на Шах, преди да го последва, като остави Страйк да тръгне към „Гренадиър“.
Мястото, избрано от Хенри Уърдингтън-Фийлдс за срещата му със Страйк, беше пъб, който детективът бе посещавал преди няколко години, тъй като бе любим на Шарлот и нейните богати приятели. Фасадата бе красиво боядисана в червено, бяло и синьо; край прозорците висяха кошници с цветя, а до вратата имаше алена будка за пазач.
Интериорът беше точно какъвто го помнеше Страйк: гравюри и картини на военна тема, силно полирани маси, червени кожени пейки и стотици банкноти от различни валути, прибодени към тавана. Предполагаше се, че пъбът е обитаван от духа на войник, пребит до смърт, след като открил, че го мамят на карти. Парите, оставяни от посетителите, бяха да се плати дългът на призрака, но това не бе проработило, тъй като войникът продължаваше да витае из пъба – или поне така гласеше историята за пред туристите.
Освен двама германци, които в момента обсъждаха банкнотите на тавана, клиентелата се състоеше от англичани, като мъжете бяха предимно облечени в костюми или тесни панталони в различни цветове, предпочитани от висшата класа, а жените в елегантни рокли или джинси. Страйк си поръча чаша безалкохолна бира и седна да я пие, докато четеше на телефона си статията на Фъргюс Робъртсън за предстоящия референдум за Брекзит и от време на време поглеждаше дали неговият човек не се е появил.