Страйк разпозна Хенри Уърдингтън-Фийлдс още с влизането му в пъба главно защото имаше обичайния напрегнат вид на някой, на когото му предстои да разговаря с частен детектив. Хенри беше на трийсет и четири години, но изглеждаше по-млад. Беше висок, слаб и блед, с гъста и къдрава рижа коса, носеше очила с рогови рамки, добре скроен костюм на тънко райе и ярка червена вратовръзка, щампована с подкови. Имаше вид на работещ в художествена галерия или на търговски пътник, предлагащ луксозни стоки, като и двете занятия биха съответствали на квартала Белгрейвия.
След като си взе питие, което приличаше на джин с тоник, Хенри се взира в Страйк секунда или две, преди да приближи до масата му.
– Корморан Страйк? – гласът му бе типичен за висшата класа и звучеше малко изкуствено.
– Да, аз съм – отговори Страйк и протегна ръка.
Хенри седна на пейката срещу детектива.
– Очаквах да се криете зад вестник. С изрязани дупки на него или нещо от сорта.
– Правя го само когато следвам някого пеша – отвърна Страйк и Хенри се засмя: нервен смях, който продължи малко повече, отколкото предполагаше шегата.
– Благодаря, че се срещна с мен, Хенри. Признателен съм ти.
– Моля, няма защо – отговори Хенри и отпи от джина си. – Когато получих съобщението, леко се притесних. „Кой е този?“, почудих се. Но после те открих в Гугъл и Шарлот каза, че си свестен човек, така че…
– Шарлот? – повтори Страйк.
– Да – кимна Хенри. – Шарлот Рос. Познавам я от антикварния магазин, където работя, „Арлингтън енд Блак“. Тя преобзавежда къщата си и ѝ намерихме няколко добри нещица. От интернет научих, че двамата с нея сте били… така че ѝ позвъних… Тя е прелестна, сред любимите ми клиенти е… Попитах я: „Чарли, дали да говоря с този човек?“ или нещо такова и тя отговори: „Да, категорично“. Така че, ето ме.
– Чудесно – отвърна Страйк, като преднамерено поддържаше и тона, и изражението си дружелюбни, колкото му беше по силите. – Е, както споменах в съобщението си, забелязах, че откровено си писал против УХЦ на Фейсбук страницата си, така че…
– Да, добре – каза Хенри и се размърда с неудобство на стола си. – Трябва да кажа, преди да сме започнали… всъщност това е един вид условие, че няма да тръгнеш да издирваш Флора, нали? Защото тя все още не е съвсем на себе си. Дойдох да разговарям с теб само за да не е принудена тя да го прави. Шарлот каза, че ще приемеш това.
– Шарлот няма думата тук – отбеляза Страйк, като все така се насилваше да се държи приятно, – но ако Флора има проблеми с психичното си здраве…
– Тя така и не се съвзе, след като напусна УХЦ. Но аз имам чувството, че някой трябва да потърси отговорност от УХЦ – поясни Хенри. – Така че ще говоря на драго сърце, но само ако не закачаш Флора.
– Тя още ли е в Нова Зеландия?
– Не, там не се получи, тъй че се върна в Лондон. Но казвам ти откровено, не може да говориш с нея. Тя вече не понася да приказва за това. След последния път, когато е разправяла нещо по темата, направи опит да се самоубие.
Въпреки топлото отношение на Хенри към Шарлот (Страйк от дълъг опит знаеше, че мъжете гейове много често виждаха бившата му годеница като самото съвършенство с нейната красота, духовитост и умение да се облича) Страйк трябваше да уважи желанието на Хенри да защити приятелката си.
– Добре, съгласен съм. А ти самият имал ли си директен контакт с УХЦ?
– Да, като бях на осемнайсет. Срещнах един в бар и той каза, че трябвало да ида в Чапман Фарм да изкарам курс. Йога, медитация и такива ми ти неща. Беше секси. – добави Хенри отново с нервен смях. – Добре изглеждащ по-възрастен мъж.
– Спомена ли изобщо за религия?
– Не точно, представяше нещата по-скоро в духовен аспект. Обрисува го като нещо много интересно и свежо. Говореше за борба срещу материализма и капитализма, но също така каза… знам, че това звучи налудничаво… да се научиш… не точно на магия, а как да караш нещата да се случват чрез твоята собствена сила, ако усвояваш знания достатъчно упорито… Тъкмо бях завършил гимназия, така че… Реших да отида и да видя за какво става дума и да, поканих Флора да дойде с мен. Бяхме приятели от училище, учихме заедно в „Марлбъро“. И двамата бяхме гейове или както щете го наречете, вършехме неща, които другите не правеха, тъй че казах на Флора: „Ела с мен, ще изкараме една седмица там, ще е забавно“. Изглеждаше ми като развлечение за през ваканцията.