– Аз черпя – каза Страйк и се изправи.
Когато се върна на масата с нова чаша джин с тоник, завари по-младия мъж да бърше очилата си с вратовръзката. Изглеждаше силно разтърсен.
– Благодаря. – Хенри си сложи отново очилата, прие чашата и отпи голяма глътка. – Господи, само като говоря за това, се разтрепервам… А бях там всичко на всичко една седмица.
Страйк си бе водил подробни бележки по разказа на Хенри и сега отгърна няколко страници назад.
– Тази бременна жена, която е колабирала… Не я ли видя повече?
– Не – отговори Хенри.
– Как изглеждаше? – попита Страйк и отново взе писалката си.
– Ъъ… руса, с очила… не си я спомням добре.
– Случи ли се да видиш срещу някого в Чапман Фарм да е използвано насилие?
– Не, но Флора е видяла. Каза ми, след като се махна оттам.
– Кога е било това?
– Пет години по-късно. Чух, че вече си е у дома, и ѝ позвъних. Срещнахме се за по питие и бях шокиран от вида ѝ. Толкова слаба беше. Изглеждаше много болна. И не беше наред с главата.
– По какъв начин?
– Боже, по всякакъв. Известно време говореше нормално, после започваше да се смее ей така, на нищо. С много изкуствен смях. След това правеше усилие и преставаше. Казваше ми: „Така си слагам веселото лице“. Не знам дали не са ги принуждавали там да се смеят, като се почувстват тъжни, но беше плашещо за гледане. И не спираше да реди напеви. Сякаш нямаше контрол над себе си. Попитах я защо си е тръгнала. Отговори ми, че нещата там силно се влошили, но не искала да говори за това. Все пак след две питиета си изпя всичко. Каза, че е била бита с колан, разправи ми за онези безобразия със секса, как е била принудена да спи с когото ѝ кажат. През всичкото това време се смееше и се мъчеше да се удържи. Ужасно беше да я гледам такава. След третото питие – понижи глас Хенри – ми каза, че е видяла Удавената пророчица да убива някого.
Страйк вдигна очи от бележника си.
– Не искаше да разправи никакви подробности обаче – побърза да го увери Хенри. – Може да е било… не точно нейна фантазия, но… тя все пак не беше наред. След като го каза, изпадна в ужас. Беше пияна, трите питиета я бяха повалили. Не беше близвала алкохол пет години, тъй че очевидно…
– Не каза ли кой е бил убит?
– Не, спомена само, че и други хора освен нея са станали свидетели. Думите ѝ бяха приблизително: „Всички бяха там“. После я обзе истинска паника, взе да обяснява как нямала това предвид, че трябвало да го забравя, иначе Удавената пророчица щяла да подгони и нея, задето е проговорила. Успокоих я: „Няма нищо, знам, че само се шегуваше…“.
– А вярваше ли го? Че само се е шегувала?
– Не – колебливо отвърна Хенри. – Тя определено не се шегуваше, но… От друга страна, никой не е съобщил за нищо такова, нали? А след като е имало много свидетели, все някой щеше да отиде в полицията, не мислиш ли? Може би Църквата е направила да изглежда, че някой е убит, та да подплаши хората.
– Може би – каза Страйк.
Хенри погледна часовника си.
– След двайсет минути трябва да бъда на едно място. Приключихме ли?
– Само още два-три въпроса, ако не възразяваш – каза Страйк. – Този Джо, който те е агитирал, дали го виждаше често във фермата, докато беше там?
– Мярках го от време на време, но не сме разговаряли повече.
– Какво е правил в бар? Нали алкохолът е забранен от Църквата?