Робин се отправи към изхода. Друга разпоредителка подаваше брошура на кльощав очилат мъж с кафява кожа, облечен в тениска със Спайдърмен. Високият хубавец с белега на лицето сега бъбреше със събиращите помощи край вратата. Когато Робин мина покрай него, той я погледна в лицето, премести поглед към брошурата в ръцете ѝ и се усмихна.
– Чакаме с нетърпение да те видим във фермата – каза и протегна голямата си суха длан. – Доктор Джоу – представи се с тон, който казваше но ти, естествено, знаеш кой съм.
– О, да, и аз съм нетърпелива – усмихна му се в отговор Робин.
Едва на Уордър Стрийт лицето ѝ се отпусна от изкуствената усмивка. Погледна през рамо да се увери, че наблизо няма никой от присъствалите в храма, извади мобилния си телефон от чантата и позвъни на Страйк.
– Третият път беше на късмет… Влизам там.
Втора част
Шън/Растеж нагоре
От земята расте дърво:
самият образ на РАСТЕЖА НАГОРЕ.
Така извисеният човек със силен характер
натрупва малките неща,
за да постигне висота и величие.
„Идзин“, или „Книга на промените“
20
Над земята, над езерото:
образът на СЪБИРАНЕТО ЗАЕДНО.
Така извисеният човек обновява оръжията си,
за да се срещне с неизвестността.
„Идзин“, или „Книга на промените“
– Така значи – изрече Мидж, която се беше върнала от ваканцията си в Калифорния преди седмица, но загарът ѝ, подчертаващ сивите ѝ очи, не показваше признак на избледняване. Приглади картата, разстлана върху съдружническото бюро. – Ето я. Чапман Фарм.
Беше сряда сутринта и Страйк бе спуснал щорите във вътрешния офис, за да спре лъчите на ослепителното юнско слънце, нахлуващи вътре без предупреждение. Настолна лампа осветяваше картата, върху която бяха направени няколко маркировки с червено мастило.
Баркли, Мидж и Дев се бяха редували по график през предишните седем дни между Лондон и Норфък и внимателно бяха проучвали околността на базата на УХЦ, като внимаваха камерите да не улавят твърде често едно и също лице. Мидж бе използвала и две различни перуки. На всяка от колите си бяха поставили фалшиви регистрационни номера, когато обикаляха по периметъра на фермата.
– Това тук – посочи Мидж серия от червени кръстчета, които тримата сътрудници бяха добавили към периферията на имота – са камери. Гледат сериозно на охраната си. Целият периметър е наблюдаван. Но ето тук – тя показа оградена в кръгче маркировка на ръба на горичка – е сляпото петно. Баркли го откри.
– Сигурен ли си? – погледна Страйк към шотландеца, който пиеше чай от чаша с келтски мотив на стола, където обичайно седеше Страйк.
– Да – отвърна Баркли и се наведе напред да покаже. – Двете камери от всяка страна са прикрепени към дървета и са малко повече раздалечени една от друга. Явно са забелязали, че не покриват изцяло терена, защото са укрепили мястото с повече бодлива тел. А от вътрешната страна на оградата земята беше гъсто обрасла с коприва и бодливи храсти.
– Беше? – попита Робин.
– Да. Проправих пътечка там. По този начин се уверих, че не виждат нищо на това място. Никой не дойде да ми каже да си обирам крушите, а останах близо два часа. Прехвърлих се през бодливата тел, за малко не се кастрирах и орязах всичко наоколо. Сега има тясна просека, стига право до пътя. Ако не го бях направил – обърна се Баркли към Робин, – щеше да се налага да им обясняваш защо все си нахапана от насекоми и изподрана.
– Браво, добра работа си свършил – похвали го Страйк.
– Благодаря, Сам – с топлота изрече Робин.
– Последното, което проверихме, беше какво се случва, като видят някой на охранителната камера да минава отвъд оградата – заговори Мидж и посочи към оградено синьо кръстче. – Аз се прехвърлих през оградата тук. Пет минути по-късно към мен тичаше един, грабнал коса. Направих се на тъпа. Скитала съм се наоколо и съм помислила, че във фермата може да има магазин с добри продукти. Той ми повярва. Наблизо минава местна пътека, наречена Лайънс Маут. Красиво място е.
– Добре. – Страйк взе от стола реалистична имитация на камък, изработена от пластмаса, и я сложи върху бюрото. – Това ще стои на сляпото място, точно до външната ограда.
Отвори го, за да покаже на Робин съдържанието му.