– Не, не за вестник. Клиентът ни има родственик в Църквата.
– О, разбирам – отговори Ниъм.
Страйк зачака.
– Добре – каза Ниъм. – Не възразявам да говоря с вас. Ако сте свободен утре или в петък…
– Утре е добре – отвърна Страйк, който по свои си причини предпочиташе четвъртък.
– Благодаря, ще е чудесно, защото не съм на работа… Току-що се нанесохме в ново жилище. И ако не е много нахално да ви помоля, бихте ли дошли вие при мен? Не съм далеч от Лондон. В Чалфънт Сейнт Джайлс.
– Няма никакъв проблем – отговори Страйк и взе писалка да запише адреса.
Когато затвори, обърна се към Робин.
– Идва ли ти се с мен до Чалфънт Сейнт Джайлс утре?
– Нима тя се съгласи да говори?
– Да. Хубаво ще е и ти да я чуеш какво има да каже, преди да влезеш там.
– Определено – отвърна Робин и се изправи. – Нали не възразяваш сега да си вървя у дома. Имам да свърша някои неща, преди да замина за Чапман Фарм.
– Добре, няма проблем.
След като Робин си тръгна, Страйк седна пред компютъра с далеч по-добро настроение, отколкото сутринта на събуждане. Току-що беше осуетил възможността Робин да прекара последния си свободен ден преди влизането си в Чапман Фарм с Райън Мърфи. Нищо че действията му малко напомняха машинациите на Шарлот Рос по отношение на него самия, съвестта му си остана изненадващо спокойна, докато издирваше в Гугъл приятни места, където да се обядва в Чалфънт Сейнт Джайлс.
21
Опасността от небето се състои във факта,
че човек не може да го изкачи. Ефектите от време,
прекарано в опасност, са много тежки.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Селото, в което Страйк и Робин влязоха следващата сутрин и което отстоеше на час път с кола от Лондон, притежаваше сънлив типично английски чар. Докато пътуваха покрай дървени къщи, обърнати към селския парк, Страйк, който се бе съгласил Робин да шофира неговото беемве, се загледа към норманската кула от сив камък на енорийската църква и видя табела, че са в най-добре поддържаното село в Бъкингамшър.
– Тук надали има евтини имоти – коментира той, когато свиха от главната улица в Боустридж Лейн.
– Пристигнахме – каза Робин и спря край квадратна самостоятелна къща от бежови тухли. – Подранили сме с десет минути. Дали да почакаме, или…?
– Да почакаме – каза Страйк, който нямаше желание да бърза с интервюто. Колкото повече време отнемеше, толкова по-вероятно бе Робин да иска да хапне, преди да се върнат в Лондон. – Стегна ли си багажа за утре?
– Сложих си дъждобран и бельо в един сак, ако това може да се нарече стягане на багаж – отвърна Робин.
Онова, което не каза на Страйк, беше как вчера за пръв път бе осъзнала, че няма да може да вземе със себе си противозачатъчни хапчета в Чапман Фарм. След като прочете текста със ситни букви в брошурата, установи, че те бяха конкретно посочени като забранена субстанция. Не се канеше да сподели с него и как с Мърфи бяха стигнали близо до караница предишната вечер. Мърфи съобщи, че си е взел почивен ден, за да го прекарат заедно, било изненада, а тя го уведоми, че ще пътува до Бъкингамшър със Страйк.
Мобилният телефон на Страйк зазвъня. Беше от скрит номер.
– Страйк.
– Здравейте – чу се женски глас. – Обажда се Абигейл Глоувър.
Страйк изрече само с устни към Робин „дъщерята на Джонатан Уейс“, преди да включи на високоговорител, та и тя да чува.
– О, чудесно – отвърна той. – Значи сте получили съобщението, което оставих в службата ви.
– Да – отговори тя. – За какво става въпрос?
– За Универсалната хуманитарна църква – отговори Страйк.
Тези думи бяха последвани от пълно мълчание.
– Още ли сте на линия? – попита детективът.
– Да.
– Чудех се дали бихте желали да разговаряте с мен.
Ново мълчание. Страйк и Робин се спогледаха. Накрая се чу една кратка дума.
– Защо?
– Аз съм частен…
– Знам какъв сте.
За разлика от този на баща ѝ, изговорът на Абигейл беше типичен за работническата класа в Лондон.
– Опитвам се да изясня обвинения, отправени към Църквата.
– Чии обвинения?
– От човек на име Кевин Пърбрайт – отговори Страйк, – който, уви, вече е мъртъв. Влизал ли е някога в контакт с вас? Пишел е книга.
Следващото мълчание беше най-дългото досега.
– За някой вестник ли работите? – попита тя с подозрение.
– Не, за частен клиент. Дали ще приемете да говорите с мен? Разговорът може да остане неофициален – добави Страйк.