– Случайно да имаш снимки на майка си? – попита Страйк.
– Да, но са много стари.
– Няма значение. В момента се опитваме да свържем лица с имена.
– Горе са. Да ги донеса ли?
– Ако не възразяваш – отвърна Страйк.
Ниъм излезе от кухнята. Страйк се почерпи с бисквитка.
– Адски са вкусни – похвали ги с уста, пълна с шоколадови парченца.
– На него не давай – предупреди Робин, когато кучето Бейзил постави предните си лапи на коляното на Страйк. – Шоколадът е много вреден за кучетата.
– Тя забранява да те почерпя – каза Страйк на фокстериера и лапна останалото от бисквитата. – Аз нямам думата.
Чуха стъпките на Ниъм, а после се появи и самата тя.
– Ето, това е мама – каза тя и подаде избеляла полароидна снимка на Страйк.
Той предположи, че е правена в началото на деветдесетте години. Русата Диърдри Дохърти гледаше към него през очила с квадратни рамки.
– Благодаря – каза Страйк и си записа бележка. – Може ли да я снимам? Няма да вземам оригинала.
Ниъм кимна и Страйк направи снимка с мобилния си телефон.
– Значи сте били в Чапман Фарм три години? – попита той.
– Да. Не че знаех кога си тръгваме, защото там няма нито часовници, нито календари.
– Наистина ли? – попита Робин, като си мислеше за вечерната си среща в четвъртък с камъка.
– Няма, да. Не празнуват рождени дни. Спомням си как вървях през гората и си мислех: „Днес може и да е рожденият ми ден. А аз не знам“. Но хората, които управляваха там, трябва да са знаели рождените ни дати, защото се случваха разни неща, като достигнеш съответна възраст.
– Какви неща? – попита Страйк.
– До девет години децата спяха в смесени спални помещения. После отиваха в помещение само за момчета или само за момичета и задължително започваха да водят дневници, които църковните старейшини да четат. Очевидно не пишеш онова, което си мислиш. Скоро се научих, че ако напиша едно нещо, което съм научила, и едно, което ми е доставило удоволствие, няма да ме закачат. „Днес научих повече за това какво е фалшивата същност“ – с равен и безизразен глас издекламира тя – „и също как да се боря с нея. Разбирам, че фалшивата същност е лоша част от мен, която иска лоши неща. Много е важно да се победи фалшивата същност. Днес вечерята ми хареса. Ядохме пиле с ориз, имаше песни.“
Бейзил най-сетне се бе укротил под масата и рошавата му глава лежеше върху стъпалото на Робин.
– При навършване на тринайсет отиваш в спално помещение за възрастни, започваш да присъстваш на Появите и се обучаваш да станеш чист дух. Децата, отраснали в Църквата, ми казаха, че чистите духове имали специални сили. Помня как си фантазирах нощем, че много бързо ще стана чист дух, ще срина стените на спалните, ще грабна мама, Ойзин и Мейви и ще отлетя с тях надалеч… Не знам дали наистина съм си мислела, че е възможно… като поседиш там известно време, започваш да вярваш в налудничави неща. Само че не мога да ви кажа как се става чист дух – с лека усмивка подхвърли Ниъм, – защото бях само единайсетгодишна, като си тръгнахме.
– Какъв беше дневният режим за малките деца? – поинтересува се Страйк.
– Наизустяване на църковните правила, много оцветяване, понякога ходехме в храма да редим напеви – отговори Ниъм. – Беше невероятно отегчително и бяхме строго надзиравани. Истинско учене нямаше. От време на време ни пускаха да играем в гората. Спомням си конкретно един ден… – Тонът на Ниъм стана малко по-ведър. – С Ойзин намерихме в гората брадва. Имаше едно голямо старо дърво с изкорубен ствол. Ако се изкачиш достатъчно високо на клоните, можеше да надникнеш в кухината. В този ден Ойзин взе дълъг клон, започна да ръчка вътре в ствола и видя нещо в дъното му. Беше ей толкова голяма – Ниъм раздалечи длани на около трийсет сантиметра. – Острието ѝ беше ръждясало. Явно беше използвана за сечене на дърва, но Ойзин беше убеден, че има кръв по нея. Не можахме да я измъкнем обаче. Не стигнахме дотам. На никого не казахме. Там от малък се научаваш на никого нищо да не казваш дори да е нещо съвсем невинно. Тайничко си измислихме история как Мадзу е отвела непослушно дете в гората и го е убила там. Май почти си вярвахме. Всички се ужасявахме от Мадзу.