– О, боже, да, нея си я спомням – веднага каза Ниъм. – Беше много странна на вид, твърде много бе работено по лицето ѝ. Беше от богатите жени, каквито често посещаваха фермата. Имаше и една, която обичаше да се занимава с коне, а някои от другите правеха „йога“ с Папа Джей, но Маргарет беше най-богатата от всички.
Страйк прочете още имена, но единственото, което Ниъм разпозна сред тях, беше на Харолд Коутс.
– Той беше лекар, нали?
– Точно така – отвърна Страйк. – Често ли го виждаше?
– Аз не, но Мейви да. Все получаваше обриви на нервна почва. Той я лекуваше.
Страйк си записа това с безизразно лице.
– Помниш ли дъщерята на Джонатан Уейс? – попита Робин.
– Не – погледна я объркана Ниъм. – Тя беше умряла.
– Прощавай, не Дайю, имах предвид по-голямата му дъщеря Абигейл.
– О, нима е имал и друга? – учуди се Ниъм. – Не, никога не съм я виждала.
– Добре – каза Страйк, след като записа нещо последно в бележника си. – Много ни помогна, благодарим ти. Опитваме се да установим хронология, да открием кой е бил там и по кое време.
– Съжалявам, че не си спомням повече – каза Ниъм.
Допиха чая си и всички станаха от масата, а Робин внимателно измъкна крака си изпод Бейзил.
– В случай че – изрече предпазливо Ниъм – откриете нещо за мама, ще ме известите, нали?
– Разбира се – обеща Страйк.
– Благодаря. Откакто имам Чарли, много мисля за мама… Ойзин и Мейви твърдят, че не ги е грижа за нея, но знам, че и за тях ще означава много, ако узнаем какво е станало с нея…
Страйк, както Робин забеляза, изглеждаше изключително смръщен, докато вървяха по коридора дори предвид естествено намусеното му изражение. При външната врата Робин благодари на Ниъм за отделеното време и за бисквитите. Бейзил се въртеше около тях, като поклащаше опашка, очевидно убеден, че все още може да изкопчи забавление и почерпки от посетителите.
Страйк каза на Робин.
– Върви напред. Бих искал да си кажем нещо с Ниъм насаме.
Макар и учудена, Робин си тръгна, без да задава въпроси. Когато стъпките ѝ отшумяха, Страйк се обърна към Ниъм.
– Много съжалявам, че ще попитам това – заговори тихо, без да отделя поглед от нея. – По-малката ти сестра разказвала ли ти е някога как Харолд Коутс е лекувал обривите ѝ?
– Май ѝ беше дал някакъв мехлем, това е – отвърна недоумяваща Ниъм.
– Никога ли не е споменавала за друго по време на прегледите?
– Не – поклати глава Ниъм, но по лицето ѝ се появи страх.
– На колко е сестра ти сега? На двайсет и една?
– Да – кимна Ниъм.
– Харолд Коутс беше педофил – каза Страйк, а Ниъм ахна и притисна длани към лицето си. – Мисля, че трябва да я попиташ какво се е случвало. Вероятно има нужда от повече помощ, отколкото само да пие антидепресанти, а може и да изпита облекчение, че още някой знае.
– О, боже мой – прошепна Ниъм през пръстите на ръцете си.
– Съжалявам – повтори Страйк. – Знам, че няма да е особена утеха, но Мейви далеч не е била единствената.
22
Деветка най-отгоре:
Внимавай с поведението си
и претегли благоприятните знаци.
„Идзин“, или „Книга на промените“
– Искаш ли да обядваме, докато обсъждаме нещата? – предложи Страйк, като се върна в колата. – Ниъм препоръча добър ресторант съвсем наблизо – излъга той. В действителност бе издирил в интернет „Пещерата на Мерлин“ предишния ден.
Робин се поколеба. След като си бе взел почивен ден, Мърфи щеше да я очаква да се прибере възможно най-скоро, та да прекарат последните няколко часа заедно. И все пак я бе подразнил леко напрегнатият им разговор предишната вечер, в който Мърфи едва се бе въздържал да не покаже открито яда си. Приятелят ѝ, за когото се предполагаше, че ще я иска възможно най-добре подготвена за задачата ѝ под прикритие, се бе ядосал, че тя ще разговаря с един последен свидетел преди това, и поведението му твърде много ѝ напомняше за ситуацията в брака ѝ.
– Ами да, добре – отговори Робин. – Но не мога да се бавя много, защото… ъъ… казах на Райън, че ще се върна бързо.
– Естествено – отвърна Страйк, предоволен, че си е спечелил обяд. Надяваше се обслужването да е бавно.
„Пещерата на Мерлин“ се намираше в селския парк и беше типичен провинциален пъб с неговата фасада от дърво и червени тухли. Страйк и Робин бяха насочени към маса за двама в приятната ресторантска част с витрини към задна градина.
– Ако аз карам на връщане, ти може да пиеш – каза Страйк, когато седнаха. – Последен шанс за алкохол преди Чапман Фарм.