Страйк затвори.
– Джордан Рийни имал кошмари, свързани с прасета, след престоя си в Чапман Фарм.
– Сериозно?
– Да… Знаеш ли нещо за тях?
– За кое? За прасетата? Не.
– Жалко. Ти си моят експерт по фермерски дела.
– Нерезите могат да са много агресивни, това го знам – каза Робин. – Местният ни ветеринар пострада тежко от един такъв, като бях ученичка. Блъснал го беше в метална ограда, беше зле нахапан и имаше счупени ребра.
Телефонът на Страйк зажужа за пристигнало съобщение. Робин успя да зърне много емотикони, преди съдружникът ѝ да вдигне телефона от масата и да го пъхне в джоба си.
Предположи правилно, че съобщението е от Бижу Уоткинс. За миг-два се поколеба дали да не предаде на Страйк предупреждението на Илза относно поведението на Бижу в спалнята, но се отказа. Дълго нямаше да види бизнес партньора си и предпочиташе да не се разделят в лоши отношения.
23
Деветка в началото:
Сдружаване с хора при портата.
„Идзин“, или „Книга на промените“
В девет и половина на следващия ден Робин излезе от гара Виктория в хладното мъгливо утро. За момент стоя с полупразния си сак, преметнат през рамо, оглеждаше такситата, тълпящи се пътници и автобуси и изпита миг на паника: нямаше микробус и тя бръкна в джоба си да извади брошурата на УХЦ и да провери дали е на точната гара и в точния час, та макар отлично да знаеше, че е така. Ала тъкмо като напипа брошурата, зърна жена в оранжев жакет да държи високо табела с логото на Църквата със събрани в сърцевидна форма ръце и разпозна Бека Пърбрайт, по-голямата сестра на Кевин Пърбрайт, която бе водила втората служба в храма, посетена от Робин.
Макар преди това Робин да беше сравнила наум Бека с мотивационен лектор, сега повече ѝ заприлича на идеализиран вариант на момиче водач на скаути: хубавка и спретната, с тъмни очи с гъсти мигли, лъскава кестенява коса и гладко и бяло овално лице, на което при усмивка се появяваха трапчинки. Като правеше знак на колебаещите се да се съберат около нея, тя излъчваше жизнерадостен вроден авторитет.
До Бека стоеше нисък и набит млад мъж с ниско чело, тъмни очи, ситно къдрава тъмна коса и обратна захапка. Докато го наблюдаваше, Робин забеляза лек тик в дясното му око; то започна да трепка неконтролируемо и мъжът вдигна длан да го закрие. Той също беше с късо оранжево палто и държеше клипборд. Около двамата вече се бяха събрали седем-осем души, когато Робин се присъедини към групата.
– Здравейте – каза.
– Здравей! – отвърна Ребека. – Една от нас ли си?
– Така мисля – отвърна Робин. – Роуина Елис.
Младежът с клипборда сложи отметка до името.
– Чудесно! Аз съм Бека, а това е Дзян. Той ще е шофьорът ни днес.
– Здравей – усмихна се Робин към Дзян, който само изръмжа в отговор.
Името Дзян накара Робин да се запита дали младежът не е друг син на Джонатан Уейс, макар той никак да не приличаше на църковния водач.
Спътниците на Робин бяха еклектична група. Тя разпозна младия мъж с кафява кожа и очила, който бе носил фланелка със Спайдърмен в храма, но другите не беше виждала. Сред тях бяха розоволик мъж на възраст малко под седемдесет с вид на преподавател със сакото му от туид и тънка бяла коса; две тийнейджърки, склонни към кикотене, едната от които бе пълничка и с яркозелена коса, а другата – бледа, руса и с много пиърсинги. Атмосфера на нервна напрегнатост тегнеше над всички, сякаш чакаха да предадат работите си при важен изпит.
До десет без пет групата бе нараснала до двайсет души и всички имена в списъка бяха отметнати. Бека ги поведе през натоварения път и после по странична улица до елегантен бял микробус с логото на УХЦ отстрани. Робин си намери място до прозореца точно зад двете тийнейджърки. Очилатият млад мъж седна до нея.
– Здравей, аз съм Амандийп – представи се той.
– Роуина – усмихна му се Робин.
Когато микробусът се отдели от тротоара, Бека взе микрофон и коленичи на предната седалка с лице към новодошлите, за да ги поздрави.
– И тъй, добро утро. Аз съм Бека Пърбрайт и съм благословена да съм член на Универсалната хуманитарна църква от осемгодишна възраст. Ще ви запозная накратко какво да очаквате по време на едноседмичното си посещение и след това на драго сърце ще отговоря на въпросите ви. Нека само излезем от Лондон, за да не ме арестуват, че не съм си закопчала колана – каза тя и под съпровода на леки смехове се обърна да седне на мястото си.
Докато пътуваха през Лондон, бяха подхванати разговори, но сякаш имаше негласно споразумение те да са почтително тихи като в религиозна обител. Амандийп разказа на Робин, че прави докторантура по инженерство. Робин сподели за отменената си сватба и за въображаемата си кариера на пиар. Повечето в микробуса чуха как шейсет и няколко годишният мъж обяви, че е професор по антропологична философия и се казва Уолтър Фърнсби. Робин забеляза, че Бека наблюдава пътуващите в огледало, разположено точно над предното стъкло, поставено под такъв ъгъл, че показваше седалките, а не пътя. Лекото движение на дясното рамо на Бека подсказваше, че си води бележки.