Когато микробусът стигна до магистрала М11, Бека отново включи микрофона си и заговори на пътниците, отправила поглед към кривнатото огледало.
– Здравейте пак! Ето ни вече истински на път. Ще ви подскажа какво да очаквате в Чапман Фарм, което е много важно място в историята на нашата Църква. Някой от вас чел ли е книгата на Папа Джей „Отговорът“?
Повечето пътници вдигнаха ръце. Робин умишлено не бе прочела книгата на Джонатан Уейс преди влизането си в Църквата, защото искаше и претекст за въпроси, и да поддържа представата за човек, недокрай убеден в истините на Църквата.
– Е, както знаят онези, прочели „Отговорът“, ние следваме учението на петимата пророци, които са погребани в Чапман Фарм или имат мемориал там. Престоят ви в Чапман Фарм ще се фокусира върху учене, служене и духовна практика. Ще опитате широк обхват от дейности, някои от тях практически, на открито, на чист въздух, а други – ориентирани към духовните ви потребности. Установихме, че при тези посещения хората научават много за себе си, може би дори повече, отколкото научават за нас. Като начало ще ви раздам въпросници. Моля, попълнете ги по най-добрия възможен начин. С тях пускам и химикалки. Приближаваме прав участък по магистралата, тъй че се надявам на никого да не му прилошее от движението при това занимание.
Отново се чуха леки притеснени смехове. Бека подаде купче въпросници на един от хората зад нея, както и шепа химикалки, които бяха раздадени на пътуващите.
Когато взе химикалката си, Робин забеляза, че е номерирана. Погледна към въпросите на листа. Беше очаквала да е медицински въпросник, но вместо това бързо осъзна, че един вид личностен тест. От отговарящия се искаше да бележи серия от твърдения с „подкрепям силно“, „подкрепям донякъде“, „отричам донякъде“, „напълно отричам“ и да напишат имената си отгоре на страницата.
1 Щом веднъж взема решение, рядко го променям.
2 Предпочитам да работя със свое темпо.
3 Имам много приятели и познати.
4 Хората обичат да се обръщат към мен с проблемите си.
5 Получавам удовлетворение от постигане на целите си.
Въпросникът беше на десет страници. Много от твърденията бяха иначе казани варианти на предишни такива. Робин се зае да отговаря от името на Роуина, която бе и по-общителна, и по-вълнуваща се от мнението на хората, отколкото своята създателка. Двете тийнейджърки отпред се кискаха, докато сверяваха отговорите си.
Отне четиресет минути първите попълнени въпросници да бъдат предадени до Бека. Робин предаде своя малко след това, но умишлено задържа химикалката, за да види какво ще се случи. Бека отново включи микрофона.
– Липсват ми химикалки десет и четиринайсет! – весело съобщи тя и Робин разигра цяла сценка, за да покаже как от разсеяност е пъхнала своята в джоба. Химикалка номер четиринайсет бе открита да се търкаля на пода.
– Тук ще направим едно кратко спиране за отиване до тоалетната – обяви Бека по микрофона, а микробусът отби при бензиностанция на „Шел“. – Разполагате с трийсет минути. Моля, не закъснявайте да се върнете в микробуса!
Докато Робин слизаше по стъпалата, видя, че Бека прелиства въпросниците.
След като посети тоалетната, Робин се върна обратно на паркинга. Като знаеше какво я чака, неудържимо ѝ се прииска да си купи шоколад, макар да не беше гладна. Вместо това прегледа първите страници на вестниците в магазинчето. Доминираше темата за наближаващия референдум относно Брекзит.
– Е, надявам се да се чувствате облекчени – весело каза Бека в микрофона, когато всички се върнаха в микробуса, като предизвика нов смях сред пътниците. – Остава ни малко повече от час път до Чапман Фарм, така че ще кажа още нещо за онова, което трябва да очаквате там, и после ще ви дам възможност да задавате въпроси. Както сигурно знаете, един от приоритетите на УХЦ е да осъществи значима промяна в материалистичния свят.
– Амин! – обади се Уолтър Фърнсби, с което разсмя някои от хората.