Пред храма в центъра на вътрешния двор имаше четири саркофага от прост камък, разположени около централен фонтан и басейн като слънчеви лъчи. В средата на басейна се издигаше статуя на малко момиче с развяна сякаш под вода дълга коса, с извърнато нагоре лице и вдигната към небето дясна ръка. Фонтанът, плискащ струи под нея, караше повърхността на заобикалящия басейн да се набръчква и искри.
– Нашият храм – каза Бека и се усмихна на смайването и почудата, изписани по лицата на новодошлите. – И нашите пророци.
Поведе ги към басейна, където тя и Дзян бързо коленичиха, топнаха по един пръст във водата и го допряха до челата си. Заедно изрекоха:
– Удавената пророчица ще благослови всички, които я почитат.
Робин не погледна каква е реакцията на спътниците ѝ, защото преди всичко бе заинтересована да запамети разположението на сградите. Онази от лявата страна на вътрешния двор приличаше на оригиналната фермерска къща. Тя очевидно бе разширена и сериозно обновена с допълнителни крила и префасониран вход с двойни врати, на които бяха изобразени двойка дракони.
Срещу фермерската къща, от другата страна на вътрешния двор, имаше четири далеч по-незабележителни на вид сгради, които на Робин ѝ заприличаха на още спални помещения.
– И така – заговори Бека, – жените идват с мен, а мъжете отиват с Дзян. Ще се срещнем отново при басейна.
Бека поведе жените към спалното помещение вдясно от центъра.
Интериорът породи у Робин асоциация със старомоден санаториум. Редици легла с метални рамки върху лъщящ под от мозаечни плочки. Стените бяха бели. От средата на тавана висеше медна камбана с прикачено към нея дебело въже, чийто край се полюшваше край входа.
– Може да изберете всяко легло, на което вече няма пижама – инструктира ги Бека. – Сложете торбите си в сандъчетата под леглата. Върху възглавниците си ще намерите дневници! – подвикна след жените, които вече се отдалечаваха от нея, за да си намерят места за спане. – Искаме от вас всеки ден да записвате мислите и впечатленията си. Това е начин да се оценява духовният прогрес и също така помага на принципалите да ви насочват по-успешно в пътуването ви с нас. Дневниците ви ще бъдат събирани и четени всяка сутрин! Моля, напишете името си четливо най-отпред и в никакъв случай не късайте страници!
Повечето от жените по естествен инстинкт бяха гравитирали към далечния край на помещението, където имаше прозорци с изглед към гората, но Робин държеше на място възможно най-близо до вратата и зърна едно до стената. И тъй като се движеше по-бързо от останалите, изпревари ги и постави пижамата си върху възглавницата. Празният ѝ дневник имаше вързан с конец молив към него. Огледа се наоколо и видя три или четири малки маси, върху които бяха поставени масивни острилки за моливи от типа на тези, които бе ползвала в началното училище. След като пъхна конопената торба в плетения панер с капак, надписа предната страница на дневника си с името Роуина Елис.
– Ако някой има нужда от тоалетна, ето я тук – посочи Бека врата, водеща към обща баня.
Макар да нямаше нужда от тоалетна, Робин се възползва от възможността да разгледа общата баня, в която имаше един ред тоалетни чинии и един ред душове. В открити панерчета бяха поставени пакети с тампони и дамски превръзки. Високо над мивките имаше прозорци.
След като всички желаещи жени се бяха отбили в тоалетната, Бека отново поведе групата във вътрешния двор, където се присъединиха към мъжете.
– Насам – прикани всички Бека.
Когато влязоха в храма, се разминаха с неколцина членове на Църквата, тръгнали в противоположната посока. Всички се усмихнаха широко и поздравиха. Сред тях имаше момиче – най-много на шестнайсет години, с дълга и тънка коса, съвсем просветляла от слънцето в краищата, с огромни тъмносини очи и слабо, тревожно лице. Усмихна се автоматично при вида на новопристигналите, но когато Робин се обърна назад, видя, че усмивката бе изчезнала като изгасена с електрически ключ.
Зад храма се намираше по-малък вътрешен двор. Вляво имаше малка сграда от същия червен камък като храма, вероятно библиотека. Вратите ѝ бяха отворени и се виждаше как няколко души в оранжеви анцузи седят край масите вътре и четат. Имаше и стари сгради, включително хамбари и бараки с вид, сякаш са тук от десетилетия. Насреща се издигаше по-нова постройка, която, макар и не тъй величествена като храма, трябва да струваше огромна сума пари. Беше дълга и широка, от тухли и дърво, и когато Бека ги отведе вътре, се оказа просторна трапезария с таван с видими греди, с много маси върху каменния под. В единия край имаше сцена с нещо като висока маса върху нея. Шум от тракане и разнасяща се потискаща миризма на готвени зеленчуци подсказваха близостта на кухня.