Към четиресет души седяха около маса върху кръстосани подпори и Робин, спомнила си, че микробусите докарваха и хора от различни градове освен от Лондон, се досети, че това са други новопристигнали. И наистина Бека поръча на своята група да се присъединят към вече седналите хора, след което отстъпи встрани и тихо се заговори с няколко от членовете.
Сега Робин зърна Уил Еденсор, който бе толкова висок и слаб, че анцугът висеше на него. Виждаха се няколко сантиметра космат прасец между маратонките и ръба на панталона. Стърчеше мълчалив с лепната на лицето си усмивка. До Уил стоеше остроносият и рошав Тайо Уейс, който беше много по-дебел от повечето членове на Църквата. Бека и Дзян сверяваха клипбордове и бележки и си говореха полугласно.
– Уолтър Фърнсби – прозвуча висок глас в ухото на Робин и я накара да подскочи. – Още не сме се запознали.
– Роуина Елис – представи се Робин и се ръкува с професора.
– Ами ти? – обърна се той към пълничкото зеленокосо момиче.
– Пени Браун – отвърна тя.
– И така, всички, моля за внимание! – чу се силен глас и присъстващите се смълчаха, когато напред пристъпи Тайо Уейс. – За тези, които не ме познават, аз съм Тайо, син на Джонатан Уейс.
– Оо! – промълви Марион, червенокосата жена на средна възраст. – Той е негов син?
– Ще бъдете разделени на пет групи – каза Тайо, – които може да менят състава си по време на престоя ви, но засега това ще бъдат колегите ви по работа, когато започнете вашата Седмица на Служба.
– Първата група е Дървената.
Тайо започна да чете имена. Отначало бе сформирана Дървената група, а после Металната група и бяха отведени от член на Църквата. Робин забеляза, че съставящите групите не само разделяха хора, които се познават, но и смесваха пътниците от трите микробуса. Уил Еденсор излезе от трапезарията, повел Водната група.
– Огнена група – обяви Тайо. – Роуина Елис…
Робин се изправи и застана до Тайо, който ѝ се усмихна.
– А, ти си дошла.
Робин се застави да отвърне на усмивката му. С бледия си остър нос и малка уста ѝ напомняше повече от всякога на плъх албинос.
Тайо продължи да чете имена, докато групата на Робин вече наброяваше единайсет души, сред които рижавата очилата Марион и Пени Браун, тийнейджърката с късо подстригана зелена коса.
– Огнена група – каза Тайо и подаде клипборда си на Бека, – вие идвате с мен.
От леката изненада, пробягала по лицето на Бека, Робин остана с чувството, че планът не е бил такъв, и силно се надяваше решението на Тайо Уейс да поведе Огнената група да не е свързано с нея.
Тайо ги изведе от трапезарията и пое надясно.
– Перачницата – посочи към тухлената сграда зад трапезарията.
Пред тях бе открито поле. Изпъстрено бе от оранжеви фигури и се простираше докъдето поглед стига. Робин видя в далечината два коня, теглещи плуг.
– Кокошките – промърмори с пренебрежение Тайо, когато завиха вляво по пътека, оградена от див магданоз, и минаха покрай гигантски кокошарник, в който кудкудякаха и кафяви, и пъстри кокошки. – Там отзад – посочи той с палец през рамо – имаме прасета и кошери. – Там – показа напред към няколко малки тухлени постройки – са занаятчийските работилници.
– Оо, веселба! – възкликна щастливо зеленокосата Пени.
Тайо отвори вратата на втората сграда. Посрещна ги шум от шевни машини.
Две млади жени и мъж седяха в далечния край на стаята и използваха машините да правят нещо като малки кесийки. Робин видя, че на по-близка маса други няколко души ги пълнят с вата и ги превръщат в малки издути костенурки. При отварянето работниците вдигнаха очи и се усмихнаха. Бяха седнали през един стол, тъй че всеки от новодошлите да е между двама членове на Църквата.
– Доведох Огнената група да служи – каза Тайо.
Дружелюбен на вид човек малко над четиресет се изправи с недовършена костенурка в ръка.
– Чудесно! – кимна той. – Сядайте всички.
Робин си намери място между много хубаво момиче, което приличаше на китайка и седеше малко по-отдалечено от масата, отколкото всички останали, поради напредналата си бременност и бяла жена на средна възраст с изцяло обръсната глава, по която едва бяха покарали къси бели косъмчета. Имаше морави торбички под очите, а ставите на ръцете ѝ бяха силно подути.