„Идзин“, или „Книга на промените“
Лъчите на късното следобедно слънце пробождаха ретините на Страйк покрай рамките на тъмните му очила, докато вървеше по Слоун Авеню, готов да поеме следенето на Голямата стъпка. Мислите му бяха изцяло насочени към Робин, чудеше се какво ли става в този момент в Чапман Фарм, как приема тя новата си среда и дали ще успее да открие пластмасовия камък, скрит от вътрешната страна на оградата.
Щом наближи уреченото място, Шах, който наблюдаваше големия хотел „Челси Клойстърс“, тръгна да се отдалечава, което бе нормалната процедура при смяна за наблюдение, извършвано пред сграда с много прозорци – от всеки от тях някой можеше да гледа към улицата. Минута по-късно обаче Страйк получи обаждане от вече скрилия се от погледа му сътрудник.
– Здрасти, какво става?
– Той е вътре вече от час и половина – каза Шах. – Там гъмжи от секс труженички. Главно източноевропейки. Но исках да поговорим за Литълджон.
– Казвай.
– Той уведоми ли те, че е работил в агенцията на Патерсън два-три месеца, преди да дойде при нас?
– Не – намръщи се Страйк. – Не ми го е казал.
– Един, когото познавах там и сега е шеф на охраната в клон на Сити Банк, ми спомена вчера, че Литълджон е работил при тях. Моят човек напуснал, преди Литълджон да си тръгне. После чул, че бил уволнен. Без подробности.
– Много интересно – отбеляза Страйк.
– Да – каза Дев. – Със сигурност е служил в армията, нали?
– Да, бил е в Отдела за специални разследвания. – Твърдеше, че не работел от няколко месеца, преди да дойде при нас. Добре, благодаря. Ще говоря с него.
Страйк се канеше да пъхне телефона си обратно в джоба, когато той завибрира и на екрана се появи ново изпъстрено с емотикони съобщение от Бижу.
Здравей, силен и безмълвен международен тайнствени човеко 
Какво ще кажеш за срещичка по някое време тази седмица? 
Тъкмо си купих нов сутиен и колан с жартиери и нямам на кого да ги покажа 
Може да ти изпратя снимки, ако искаш 
– Божичко – промърмори Страйк, като върна телефона в джоба си и извади вейп устройството. Това щеше да е второто съобщение от Бижу, което се канеше да игнорира. Двукратен секс според разбиранията на Страйк не диктуваше необходимост от официално съобщение за приключване, макар той да подозираше, че повечето от познатите му жени не биха се съгласили.
През улицата от „Челси Клойстърс“ излязоха две момичета тийнейджърки по маратонки и нещо като пижами. Говореха помежду си и се скриха от поглед, а половин час по-късно се върнаха с шоколади и бутилки вода и отново влязоха в голямата сграда от камък и тухли.
Следобедът бавно бе преминал в ранна привечер, преди обектът на Страйк да се появи от хотела, без да знае, че е сниман от Страйк. Космат и раздърпан както винаги, Голямата стъпка тръгна по улицата, като очевидно пишеше съобщение на някого. Явно едно от предимствата да притежаваш софтуерна компания беше, че предоставя свободно време и средства, за да прекараш часове през делничен ден в хотел. Страйк тръгна след Голямата стъпка към Слоун Скуеър, когато телефонът му отново иззвъня.
– Страйк.
– Здравейте – заговори женски глас. – Пак е Абигейл Глоувър. Говорихме вчера.
– А, да – учуден отвърна Страйк. – Благодаря, че ми върнахте обаждането.
– Просто искам още малко информация – каза Абигейл. – Не давам съгласие за нищо.
– Разбира се, имате това право.
– За кого работите?
– Боя се, че не мога да го оповестявам. Клиентът се ползва с конфиденциалност.
– Споменахте онзи Пърбрайт.
– Да. Както казах, нает съм да разследвам обвинения, които Кевин е отправил относно Църквата.
Голямата стъпка забави ход и се дръпна в един вход, за да прочете съобщение. Като се правеше на погълнат от собствения си разговор, Страйк също спря и се престори, че наблюдава уличното движение.
– Пърбрайт е пишел книга, нали? – попита Абигейл.
– Откъде знаете това?
– Той ми каза, когато ми се обади в службата.
Страйк подозираше, че знае точно какво тревожи Абигейл.
– Не съм нает да помогна за завършване на книгата на Пърбрайт.
Когато тя не отговори, той каза:
– Клиентът ни се опитва да измъкне роднина от УХЦ. Пърбрайт му е разказал за няколко инцидента, на които е станал свидетел в Църквата, и нашият клиент иска да узнае доколко има истина в твърденията на Пърбрайт.
– О, разбирам – промълви Абигейл.
Голямата стъпка отново закрачи. Страйк го последва с долепен до ухото си телефон.