Групата се разшава.
– В изходно положение ръцете са отпуснати до тялото… а сега бавно… бавно… повдигнете ръце и в същото време поемете дълбоко дъх и го задръжте, докато съберете длани над главата си.
Когато всички бяха сключили пръсти над главите си, Мадзу каза:
– И издишайте, като бавно свалите ръце… а сега се усмихнете. Масажирайте челюстта си в същото време. Усетете стегнатите мускули. Продължавайте да се усмихвате!
Лек нервен смях се разнесе сред групата.
– Това е добре – коментира Мадзу, като ги изгледа един след друг, после самата тя се усмихна отново, също така невесело като преди. Кожата ѝ беше толкова бледа, че на фона зъбите ѝ изглеждаха жълтеникави. – А сега… искам всички да се смеете.
Нов смях се разнесе из групата.
– Точно така – кимна Мадзу. – Няма значение, ако отначало е престорен. Просто се смейте. Хайде пак!
Няколко души се насилиха да се разсмеят силно, а това предизвика истински смях сред останалите. Робин чуваше собствения си фалшив смях над очевидно искрения кикот на зеленокосата Пени.
– Хайде, посмейте се за мен – обади се Мадзу, загледана в Робин.
Робин засили смеха си, а като улови погледа на младежа с рядката коса, който се смееше много неискрено, но пък с пълно гърло, отново усети да я напушва истински смях.
Накрая Мадзу вдигна пръст към устните си и смеховете секнаха. Хората останаха леко задъхани и все още усмихнати.
– Почувствахте ли го? – попита Мадзу. – Имате контрол над собствените си настроения и състояние на духа. Уловете се за това и вече сте стъпили на пътеката, водеща към чистия дух. А озовете ли се на нея, ще отключите неподозирана у себе си сила… А сега да коленичим.
Командата свари всички неподготвени, но те се подчиниха и инстинктивно затвориха очи.
– Благословена Божественост – взе да нарежда монотонно Мадзу, – благодарим ти за извора на радост, който си вселила у всекиго от нас и който материалният свят се опитва да задуши. Докато проучваме собствената си сила, почитаме твоята, която е отвъд нашето разбиране. Всеки от нас дава предимство на духа пред плътта и съдържа фрагмент от силата, вдъхваща живот на Вселената. Благодарим ти за днешния урок и за този момент на доволство. А сега станете – нареди Мадзу.
Робин се изправи заедно с останалите. Мадзу слезе от сцената, при което шлейфът на робата ѝ се повлече по черните мраморни стъпала, и ги поведе към затворените врати на храма. Когато ги доближиха, насочи блед пръст към бравите. Те се снижиха сами и вратите бавно се отвориха. Робин предположи, че ги е отворил някой отвън, но там нямаше никой.
27
От земята бликва ехтящ гръм:
образът на ЕНТУСИАЗМА.
Така древните владетели са създавали музика,
за да прославят заслугите си,
и я предлагат величаво
на Върховното Божество…
„Идзин“, или „Книга на промените“
– Видя ли това? – прошепна Пени в ухото на Робин, докато слизаха по стълбите на храма. – Тя отвори вратите, без да ги докосва.
– Да, видях – отвърна Робин, като старателно сдържаше изумлението си. – Какво беше това?
Сигурна беше, че отварянето на вратите трябва да е някакъв фокус с използване на скрит механизъм, но бе изглеждало смущаващо убедително.
В иначе празния двор малко по-напред стоеше Бека Пърбрайт. Робин хвърли поглед назад и видя, че Мадзу се е прибрала обратно в храма.
– Как беше радостната медитация? – попита Бека.
Прозвуча хор от „прекрасна“ и „изумителна“.
– Преди да идем на вечеря – „Слава богу!“, помисли си Робин, – бих искала да кажа нещичко за друга наша духовна практика в УХЦ. Това – посочи Бека към статуята в басейна – е Удавената пророчица, която приживе се наричаше Дайю Уейс. Аз имах привилегията да я познавам и съм ставала свидетел как тя извършва невероятни духовни действия. Всеки от пророците приживе олицетворяваше принцип на Църквата ни. Удавената пророчица ни учи първо, че смъртта може да дойде при всеки от нас по всяко време, така че трябва да се поддържаме в духовна готовност да се присъединим към спиритуалния свят. Второ, нейната саможертва ни показва колко е важно да сме покорни пред Благословената Божественост. Трето, тя свидетелства за съществуването на живот след смъртта, защото продължава да се движи между земната и духовната плоскост. Когато минаваме покрай басейна ѝ, коленичим, миропомазваме се с водата ѝ и потвърждаваме учението ѝ, като казваме „Удавената пророчица ще благослови всички, които я почитат“. С което нямаме предвид, че Дайю е богиня. Тя просто олицетворява чистия дух и висшите селения. Предлагам ви да коленичите пред басейна и да се миропомажете преди вечеря.