Бяха уморени и гладни и никой не се възпротиви.
– Удавената пророчица ще благослови всички, които я почитат – промърмори Робин.
– Е, хайде, Огнена група, последвайте ме! – усмихна се Бека, когато всички бяха отдали почитта си на Удавената пророчица, и ги поведе назад към трапезарията, а Робин усети хладината на водата върху челото си при полъха на вятъра.
Огнената група беше последната, влязла в общото помещение. По преценка на Робин около масите седяха към стотина души, макар че не се виждаха никакви деца – те очевидно се бяха нахранили по-рано. Свободните места бяха тук-там, тъй че групата бе принудена да се разпръсне и хората сядаха където намерят. Робин огледа трапезарията за Уил Еденсор и накрая го зърна на маса, където нямаше свободни места, тъй че се настани между двама непознати.
– За първата си Седмица на Служба ли си тук? – попита усмихнат младеж с къдрава руса коса.
– Да – отговори Робин.
– Благодаря ти за службата – мигом откликна той, притисна длани и изпълни лек поклон.
– Аз… не знам правилния отговор на това – отвърна Робин и той се засмя.
– Отговорът е: и аз за твоята.
– Придружено с поклона ли? – осведоми се Робин и той пак се разсмя.
– С поклона, да.
Робин допря длани, поклони се и изрече:
– И аз за твоята.
Преди някой от двамата да заговори отново, от скрити високоговорители зазвуча музика: „Герои“ на Дейвид Боуи. Блондинът скочи на крака, както и почти всички останали. Разнесоха се аплодисменти, когато Джонатан и Мадзу Уейс влязоха в трапезарията хванати за ръце. Робин забеляза Марион, вдовицата на шефа на погребална агенция, да притиска ръце към лицето си, сякаш зърнала появата на рокзвезда. Джонатан помаха на възбудените църковни членове, а Мадзу с влачещ се подире ѝ шлейф на робата отправи благосклонна усмивка. Чуха се много викове „Папа Джей!“, докато двойката се изкачи до издигнатата на по-високо ниво маса, където вече седяха Тайо Уейс и Бека Пърбрайт. Робин се огледа и видя Дзян да седи пред празната си метална чиния сред редовите членове на Църквата. Приликата между тесните черни очи на Дзян и Мадзу породи у Робин подозрението, че той е поне наполовина брат на Тайо. Докато го наблюдаваше, окото на Дзян отново заподскача и той бързо го закри с длан. Мадзу седна, но Джонатан застана пред масата и направи жест към членовете на Църквата за тишина. Робин отново бе впечатлена от много красивата му външност и от това, че бе толкова младолик за своите шейсет и няколко години.
– Благодаря – изрече той с типичната си усмивка, омаловажаваща позицията му, в безжичния микрофон, усилващ гласа му по скритите високоговорители. – Благодаря ви… Хубаво е да съм отново у дома.
Уил Еденсор, лесен за забелязване поради високия му ръст, се усмихваше и аплодираше с останалите и спомнила си за миг умиращата му майка, Робин почувства пълна солидарност с Джеймс Еденсор, който беше нарекъл Уил идиот.
– Нека подхраним материалните си тела и после ще говорим – каза Джонатан.
Последваха още възгласи и ръкопляскания. Джонатан зае мястото си между Мадзу и Бека Пърбрайт.
От странична врата се появиха кухненските работници, подкарали големи колички, от които сипваха храна в металните чинии. Робин забеляза, че на четиримата на горната маса бяха сервирани порцеланови чинии, вече пълни с храна.
Когато дойде нейният ред, получи черпак кафява каша от прегорели зеленчуци и още един с нудли. Зеленчуците бяха овкусени с прекалено много куркума, а нудлите бяха преварени и лепкави. Робин се застави да се храни бавно и да заблуди стомаха си, че е поел повече калории от действителните, защото беше наясно колко ниска е хранителната стойност на онова, което ядяха.
Младежите от двете страни на Робин поддържаха неспирен разговор с нея: питаха я за името ѝ, откъде е и какво я е привлякло към Църквата. Скоро установи, че русият къдрокос младеж е учил в Университета на Източна Англия, където се провела една от сбирките с Джонатан Уейс. Другият, с късо подстригана остра коса, се беше намирал в един от поддържаните от Църквата центрове за наркозависими и бе вербуван там.
– Видя ли вече нещо? – попита я последният.
– Имаш предвид обиколката ли?
– Не, имам предвид… сещаш се. Чистия дух.
– О – промълви Робин. – Видях как Мадзу накара вратите на храма да се отворят само като посочи към тях.