Съботния следобед прекара у Луси, защото тя бе убедила чичо им Тед да пристигне за кратко гостуване. Нямаше съмнение, че Тед значително е остарял след смъртта на съпругата си. Като че се бе смалил и на няколко пъти губеше нишката на разговора. Два пъти нарече Луси Джоун.
– Как ти се струва? – прошепна Луси на Страйк в кухнята, където бе отишъл да ѝ помогне за кафето.
– Не мисля, че той те смята за Джоун – отвърна тихо Страйк. – Но да… Трябва да уредим някой да го прегледа и да му направи оценка за деменция.
– Редно е най-напред да мине през джипито си – отбеляза Луси.
– Вероятно да.
– Ще се обадя да му запиша час – каза Луси. – Знам, че никога не би напуснал Корнуол, а би било толкова по-лесно да се грижим за него тук.
Чувство за вина, което не се дължеше само на факта, че Луси полагаше значително повече грижи за Тед, отколкото той, подсказа на Страйк да каже:
– Ако уредиш час, ще ида в Корнуол да го придружа за прегледа и ще ти дам пълни сведения.
– Стик, ти сериозно ли? – стъписа се Луси. – О, боже мой, това ще е идеално. Ти си единственият, който би му попречил да го отмени.
Страйк се върна тази вечер на Денмарк Стрийт с вече привичната глождеща го депресия. Разговорите с Робин дори само на професионални теми неизменно приповдигаха настроението му, но тази опция бе затворена вече за него може би за седмици напред. Поредното съобщение от Бижу пристигна, докато той си правеше омлет, и му донесе само раздразнение.
Да не си някъде под прикритие, където не можеш да получаваш съобщения, или съм отсвирена? 
Изяде си омлета на кухненската маса. Като приключи, взе телефона си с намерение да се справи поне с един проблем бързо и ефикасно. След като обмисля миг-два и отхвърли всякаква идея да сложи край на нещо, никога не започнало, написа.
Зает съм. Нямам време за срещи в обозримото бъдеще.
Ако тя имаше някаква гордост, помисли си, това би трябвало да сложи точка.
Прекара по-голямата част от студената неделя в следене, предаде обекта на Мидж в четири следобед и пое към Ийлинг за срещата си с Абигейл Глоувър.
„Форестър“ на Сийфорд Роуд беше голям пъб с дървени колони, кошници с цветя, висящи от прозорците, и стени, облицовани със зелени плочи, а на табелата му бе нарисуван пън със забита в него брадва. Страйк си поръча обичайната безалкохолна бира и седна на ъглова маса за двама до стена с дървена ламперия.
Минаха двайсет минути и Страйк започна да се чуди дали Абигейл не е размислила за срещата с него, когато висока и впечатляваща жена влезе в бара. Беше с екип за фитнес и набързо метнато палто върху него. Единствената снимка на Абигейл, която бе видял онлайн, бе малка и на нея тя бе с униформа, заобиколена от колеги пожарникари, все мъже. Там изобщо не личеше колко е красива. Наследила бе големите тъмносини очи на баща си и решително очертаната му брадичка с трапчинка, само че устните ѝ бяха по-плътни от тези на Уейс, бледата ѝ кожа беше безукорна, а на скулите ѝ можеше да завиди всеки модел. Страйк знаеше, че тя е на около трийсет и пет години, но косата ѝ, прибрана назад в конска опашка, вече бе силно прошарена. По странен начин това не само ѝ отиваше, а я и подмладяваше с тази нейна гладка и съвършена кожа. Кимна за поздрав към няколко мъже на бара, после го забеляза и дългокраката ѝ фигура се насочи към масата му.
– Абигейл? – Той се надигна да се ръкува с нея.
– Простете, че закъснях – каза тя. – Точността не е сред качествата ми. В службата ме наричат „винаги последната Абигейл Глоувър“. Бях във фитнеса и загубих представа за времето. Това ми е начинът да боря стреса.
– Няма проблем. Благодарен съм, че се съгласихте да…
– Искате ли питие?
– Нека аз…
– Няма нужда, сама ще си взема.
Тя се освободи от палтото си с размърдване на раменете и отдолу се показаха бюстие и клин от ликра. Един от мъжете, които бе поздравила на бара, подсвирна закачливо. Абигейл му показа среден пръст и така предизвика смях сред компанията, а с другата си ръка бръкна в спортния сак за портмонето си.
Страйк я гледаше как си взема питие. Отзад тялото ѝ бе мускулесто и това го накара да се замисли за собствените си всекидневни физически упражнения, които далеч не произвеждаха същия ефект. Тя бе също толкова широкоплещеста, колкото стоящия до нея мъж, а той очевидно я намираше за много привлекателна, но тя не отвръщаше на интереса му. Страйк се почуди дали тя не е лесбийка, а после се замисли над въпроса дали предположението му не е оскърбително.