След като взе питието си, Абигейл се върна на масата на Страйк, седна срещу него и отпи голяма глътка бяло вино. Едно от коленете ѝ подскачаше нагоре и надолу.
– Съжалявам, че нямаше как да се срещнем в апартамента ми. Патрик, наемателят ми, се побърква на темата УХЦ. Би се превъзбудил, ако научеше, че ги разследвате.
– Отдавна ли е ваш наемател? – поинтересува се Страйк просто за да поддържа разговор.
– От три години. Свестен човек е. Развел се и имаше нужда от стая, а аз пък имах нужда от наем. Само че, откакто му казах къде съм израснала, не спира да ми додява: „Трябва да напишеш книга за детството си, ще изкараш страхотни пари“. Ще ми се да не бях му се открехвала по въпроса. Само че една вечер прекалих с виното, след като гасихме ужасен пожар, при който загинаха жена и две деца.
– Съжалявам да го чуя – каза Страйк.
– Такава ни е работата – леко повдигна рамене Абигейл. – Но понякога те разтърсва. С онзи случай стана така, беше палеж, предизвикан от бащата с цел да извърши застрахователна измама с магазина си на партера. Измъкна се невредим негодникът. Мразя, когато деца пострадват от такива гадости. По-малкото го извадихме живо, но беше твърде късно. Беше вдишало много дим.
– Защо постъпихте на работа в пожарната?
– Пристрастена съм към адреналина – отвърна тя с бегла усмивка, а коляното ѝ продължаваше да подскача. Отпи нова глътка вино. – Тъкмо бях излязла от Чапман Фарм и ми се искаше да живея истински, дявол го взел, да участвам в нещо действено с реална цел, не да правя сламени кукли заради гладуващите деца в Африка, ако парите изобщо отиваха там. Съмнявам се. Така или иначе, не получих образование и при напускането си трябваше да уча за зрелостно свидетелство. Бях по-възрастна от всички останали в класа ми. И все пак бях сред щастливците, поне мога да чета.
Тя отново взе чашата си, а покрай тях мина брадат мъж.
– Влизала ли си в Тиндър, Аб?
– Чупката – отвърна студено Абигейл.
Мъжът се подсмихна, но не помръдна.
– Баз – представи се той и протегна ръка към Страйк.
– Тери – отвърна Страйк и я пое.
– Е, да се пазиш, Тери – подхвърли Баз. – Тя поглъща мъжете и ги изхвърля като диария.
После се отдалечи.
– Мръсник – процеди Абигейл. – Нямаше да дойда, ако знаех, че той е тук.
– Колега ли е?
– Не, приятел е на Патрик. Излязох два пъти на по питие с него, после му казах, че не искам да се виждаме повече, и той се вбеси. Впоследствие Патрик се напил с него и му изтресъл неща, които му бях разправяла за УХЦ. Сега всеки път, щом ме види, ме започва на тази тема… Аз съм си виновна – отсече сърдито. – Да си бях държала устата затворена. Когато мъжете чуят…
Гласът ѝ заглъхна и тя отново пийна вино. Страйк предположи, че Баз е чувал за практиката на духовно единение на Църквата, и за пръв път се запита на каква възраст от момичетата се иска да участват в това.
– Както споменах по телефона, този разговор е съвършено поверителен – уточни детективът. – Нищо от казаното няма да бъде публикувано.
– Освен ако не сринете Църквата из основи – подхвърли Абигейл.
– Май надценявате възможностите ми.
Тя бързо изпразваше чашата си с вино. След като го изучава миг-два с тъмносините си очи, изрече малко агресивно:
– Мислите ме за страхливка, нали?
– Сигурно е последното, което бих си помислил – отвърна Страйк. – Защо?
– Не ви ли минава през ума, че е било редно да ги изоблича? Да напиша въпросната проклета книга? Е – продължи, преди Страйк да е успял да отговори, – те имат много по-добри адвокати, отколкото аз мога да си позволя със заплатата си на пожарникар, а и достатъчно ядове бера по повод УХЦ от простаци като този, дето случайно е наясно за миналото ми там.
Тя вирна гневно среден пръст към Баз, който сега стоеше сам до бара.
– Нищо няма да оповестявам – увери я Страйк. – Просто искам да…
– Да, казахте го по телефона – отново го прекъсна тя. – А аз пък исках да кажа нещо чуто от онзи Кевин Пърбрайт, който ми се обади. Спомена нещо и то силно ме разстрои.
– Какво точно?
– За мама… как е умряла – отвърна Абигейл.
– И как е умряла, ако не възразявате срещу въпроса? – попита Страйк, макар вече да знаеше.
– Удави се край плажа Кроумър. Беше епилептичка. Получи пристъп. Плувахме обратно към брега и се състезавахме коя ще стигне първа. Когато стана достатъчно плитко, огледах се и реших, че аз съм спечелила, но… тя беше изчезнала.