– Съжалявам – промълви Страйк. – Явно е било много травматично. На каква възраст бяхте?
– На седем години. Но проклетият Кевин по телефона… той искаше да кажа, че баща ми я е удавил.
Абигейл пресуши чашата си, преди да изрече напрегнато:
– Не е истина. Баща ми дори не беше във водата, когато се случи, купуваше ни сладолед. Дотича запъхтян, като ме чу да крещя. Той и още един човек изтеглиха мама на пясъка. Татко се опита да ѝ направи дишане уста в уста, но беше твърде късно.
– Съжалявам – отново каза Страйк.
– Когато Пърбрайт заяви, че татко я е убил… звучеше, сякаш е взел нещо… Единственото хубаво нещо отпреди Чапман Фарм, което ме крепи, е мисълта, че двамата се обичаха, ако и това нямам, значи всичко открай докрай е гадост, разбирате ли?
– Да – кимна Страйк, на когото му бяха нужни големи усилия да се държи за хубавото в спомените, свързани със собствената му майка. – Разбирам.
– Пърбрайт все повтаряше: „Той я уби, нали? Той беше, нали?“. Отговарях му: „Не, мамка му, не го направи“. Накрая го пратих по дяволите и му затворих. Много ме стресира това, че ме бе издирил и ми позвъни на работа – продума Абигейл, сякаш изненадана от собствената си реакция. – Имах няколко лоши дни впоследствие.
– Не съм учуден.
– Той каза, че издателят му се отказал от него. Явно си въобразяваше, че ако му дам достатъчно шокиращи подробности, ще може да осъществи нова сделка. Сигурно сте чели книгата му?
– Няма такава – отвърна Страйк.
– Какво? – смръщи се Абигейл. – Излъгал ли ме е?
– Не, само че лаптопът му е откраднат вероятно от убиеца му.
– О… да. От полицията ми се обадиха, след като беше застрелян. Намерили номера на пожарната в стаята му. Отначало не разбрах. Помислих, че сам се е гръмнал. Звучеше много странно по телефона. Нестабилен. А после прочетох във вестника, че пласирал дрога.
– Така мисли полицията – уточни Страйк.
– Навсякъде го има – отсече Абигейл. – А ако съществува едно правилно нещо в УХЦ, то е, че не допускат наркотици. Измъквала съм премного дрогирани от свърталища, които са подпалвали случайно. Аз ли не знам…
Тя се огледа. Баз все така стоеше до бара.
– Аз ще го донеса – каза Страйк.
– О, браво – отвърна тя изненадана.
Когато Страйк се върна с нова чаша вино, тя му благодари, после попита:
– Как тогава знаете за обвиненията, които е отправял към Църквата, след като книга няма?
– Пърбрайт е пращал имейли на клиента ни. Ще възразите ли да си водя бележки?
– Не – отвърна тя, но изглеждаше малко неспокойна, когато той извади бележника си.
– Ще ми се да изясним едно нещо – каза Страйк. – Аз вярвам, че смъртта на майка ви е била нещастен случай. Задавам следващите въпроси само за да се уверя, че всичко съм покрил. Тя имаше ли застраховка живот?
– Не. Бяхме съвсем безпарични след смъртта ѝ. Винаги тя е била тази с редовна служба.
– Какво работеше?
– Всичко. Продавачка, чистачка в свободното време. Често се местехме.
– Родителите ви притежаваха ли недвижима собственост?
– Не, винаги живеехме под наем.
– Възможно ли е някой от роднините им да е помагал финансово? – попита Страйк, спомнил си скъпото училище в биографията.
– Родителите на баща ми бяха емигрирали в Южна Африка. Той не се разбираше с тях. Вероятно защото го бяха пратили в Хароу, а той се бе превърнал в шарлатанин. Мисля, че измъкваше някакви суми пари от тях, но накрая им дотегна от него.
– Той работил ли е някога?
– Не истинска работа. Вкара в действие някакви измамнически схеми, уж гарантиращи бързо забогатяване. Залагаше изцяло на изискания си говор и на чара си. Помня как една компания за луксозни автомобили банкрутира.
– А семейството на майка ви?
– Те са от работническата класа. Майка ми беше много хубава, но според мен семейството на баща ми я смяташе за долнопробна, още една причина да се отвърнат от нас. Била е танцьорка, когато са се запознали.
Страйк бе наясно, че „танцьорка“ не означава непременно някоя от Кралския балет, така че реши да не задълбава в темата.
– Колко време след смъртта на майка ви баща ви реши да ви отведе в Чапман Фарм?
– Само след няколко месеца.
– Според вас защо избра да идете там?
– Евтино място за живеене – отвърна Абигейл и пийна вино. – Извън погледа на властите. Там можеше да се скрие като нередовен длъжник. А и тогава налице бе вакуум в управлението на групата. Знаете ли за хората в Чапман Фарм преди създаването на Църквата?