– Да, знам – кимна Страйк.
– Аз научих едва след като си тръгнах оттам. Неколцина бяха останали, когато пристигнахме. Баща ми се отърва от всички, които не желаеше, но задържа хора, за които смяташе, че ще са му нужни.
– Значи веднага е хванал юздите, а?
– О, да – отвърна Абигейл без усмивка. – Би бил отличен бизнесмен или нещо от този род, само че то бе прекалено обикновено за него. Умееше обаче да накара околните да служат с желание и го биваше да открива талантите им. Задържа неприятния старец, който твърдеше, че е лекар, и една двойка, справящи се добре с работата във фермата. Имаше също един Алекс Грейвс, когото баща ми задържа, защото беше от богато семейство. И Мадзу, то се знае – процеди с презрение Абигейл. – Полицията не би трябвало да оставя никого от тях там – добави тя гневно, преди да отпие още една голяма глътка вино. – Също като рак е. Трябва да изрежеш старото, иначе всичко се връща отначало. Понякога става и по-лошо.
Тя вече бе изпила повечето от втората си чаша вино.
– Мадзу е дъщеря на Малкълм Краудър – добави. – Одрала му е кожата.
– Наистина ли?
– Да. Като излязох, издирих ги в мрежата и открих какви ги е вършил другият брат. Помислих си: „Аха, ето откъде се е научила на всичко. От чичо си“.
– Какво имате предвид с „научила се е на всичко“?
– Джералд е правел фокуси за деца, преди да иде да живее във фермата.
Незабавно друг спомен споходи Страйк – как бащата на двамата братя Краудър показваше на момиченца фокуси с карти край огъня на открито и в този момент прие напълно сравнението на комуната с рак, направено от Абигейл.
– И като казвате, че оттам се е научила на всичко…
– Пъргави ръце, нали така му казват? Бива я по тази част – каза Абигейл. – Гледала съм фокусници по телевизията, та се сещах какво прави всъщност, но другите деца вярваха, че тя твори чудеса. Чист дух – промърмори и сви устни.
Погледна през рамо тъкмо навреме да види как Баз си тръгва от пъба.
– И така – изправи се мигом. – Искате ли още една бира?
– Не, вземете само за себе си.
Когато Абигейл се върна с третата си чаша вино и отново седна, Страйк попита:
– Колко време след отиването ви в Чапман Фарм се роди сестра ви?
– Тя никога не се е раждала.
Страйк реши, че не го е разбрала.
– Питам кога Дайю…
– Тя не беше моя сестра – отвърна Абигейл. – Вече беше там, като пристигнахме. Родителите ѝ са Мадзу и Алекс Грейвс.
– Аз мислех…
– Знам какво сте мислели. След смъртта на Алекс Мадзу се преструваше, че Дайю е дете на баща ми.
– Защо?
– Защото семейството на Алекс се опитваше да получи опека над нея след самоубийството му. Мадзу не искаше да им даде Дайю, затова с баща ми скалъпиха историята как Дайю всъщност била негова дъщеря. Семейството на Алекс отнесе въпроса в съда. Помня как Мадзу побесня, като получи официално писмо с нареждане да осигури ДНК проби за Дайю.
– Това е интересно – коментира Страйк, който вече бързо пишеше в бележника си. – Бяха ли взети пробите някога?
– Не – отговори Абигейл, – защото тя се удави.
– Ясно – вдигна Страйк поглед от записките си. – Но Алекс Грейвс я е мислел за своя, така ли?
– О, да. Той направи завещание и назова Дайю като свой единствен бени… бене… как беше?
– Бенефициент?
– Да… предупредих ви, че нямам образование – промърмори Абигейл. – Вероятно е редно повече да чета. Понякога си мисля да се запиша на курс или нещо такова…
– Никога не е късно – каза Страйк. – И така, имало е завещание и Дайю е трябвало да получи всичко притежавано от Грейвс?
– Да. Чух Мадзу и баща ми да го обсъждат.
– Той имаше ли много за наследяване?
– Не знам. Приличаше на бродяга, но семейството му беше заможно. Понякога идваха да го посещават във фермата. Тогава УХЦ не бяха толкова строги относно визитите, хората просто пристигаха с колите си. Семейство Грейвс бяха изискани хора. Сестрата на Грейвс гледаше баща ми с обожание. Бузесто момиче беше. Баща ми не щадеше любезности пред всеки с пари зад гърба си.
– И тъй, когато Дайю е умряла, мащехата ви…
– Не я наричайте така – реагира остро Абигейл. – Не я приемам нито за мащеха, още по-малко за втора майка.
– Простете – извини се Страйк. – Мадзу тогава… тя вероятно е наследила всичко завещано от Грейвс?
– Сигурно да – вдигна рамене Абигейл. – Скоро след смъртта на Дайю бях заточена в Центъра в Бирмингам. Мадзу винаги ме е мразила и не ме искаше наоколо, при положение че нейната дъщеря вече не беше жива. В Бирмингам избягах от улицата, когато ме пратиха да събирам пари за Църквата. Спечеленото през деня стигна за автобусен билет до Лондон, където беше майката на майка ми. В нейния апартамент живея сега. Остави го на мен, благословена да е.