– На колко години бяхте, като напуснахте Църквата?
– На шестнайсет – отвърна Абигейл.
– Оттогава имали ли сте контакт с баща си?
– Никакъв и ми харесва така.
– Той не се ли е опитвал да се свърже с вас?
– Не. Аз бях Отлъчила се. Така наричат онези, които си тръгват. Главата на Църквата не може да има дъщеря, която е Отлъчила се. Сигурно е бил не по-малко доволен от мен да ми види гърба.
Абигейл пийна още вино. Бузите ѝ вече розовееха.
– Знаете ли – рязко подхвана тя, – преди Църквата го харесвах. Може би дори го обичах. Винаги са ме увличали момчешки развлечения и той ми угаждаше, риташе с мен топка, неща от този род. Приемаше, че си падам мъжкарана, но след Мадзу се промени. Тя е шибан социопат – със злоба изрече Абигейл – и го прекрои изцяло.
Страйк предпочете да не коментира това твърдение. Той, естествено, знаеше, че са възможни алхимични промени на личността под силно влияние, особено при ненапълно оформени характери. Само че според собствените думи на Абигейл Уейс е бил харизматичен и аморален тип още по времето, когато е живял с първата си съпруга; втората, както изглеждаше, се бе вписала като идеалния съмишленик във възхода му към статута на Месия.
– Взе да ме мъмри за нещата, които Мадзу не харесваше у мен – заговори отново Абигейл. – Тя му каза, че съм луда по момчета. Бях само на осем. Просто обичах да играя футбол. После ми забрани да го наричам вече „татко“, трябваше да използвам обръщението Папа Джей като всички останали. Това е мъжки свят – отметна глава назад Абигейл – и такива като Мадзу знаят къде е силата, тъй че се хващат на играта, гледат да държат мъжете доволни, та те да споделят с тях част от властта си. Караше момичетата да вършат разни неща, за да не ги прави тя. Намираше се там, горе – Абигейл вдигна ръка хоризонтално до максимум, – а всички ние бяхме ниско долу – посочи към пода. – Тъпчеше ни до една, та тя да е шибаната кралица.
– Но към собствената си дъщеря сигурно не е била такава – предположи Страйк.
– О, прав сте… – Абигейл отпи поредната юнашка глътка вино. – Дайю беше разглезена лигла, но това не означава… случилото се с нея… ужасно беше. Дразнеща беше, вярно, но… аз също бях разстроена. Мадзу не вярваше, че ми е мъчно, но ми беше. Това върна в паметта ми случилото се с мама. Мразя морето – промълви Абигейл. – Не мога дори да гледам „Карибски пирати“.
– Имате ли нещо против да се върнем към случилото се с Дайю? – попита Страйк. – Ще ви разбера, ако не ви се говори за това.
– Може, щом искате – отвърна Абигейл, – само че аз бях във фермата, когато се е случило, тъй че не мога да разправя кой знае колко.
Езикът ѝ вече доста се бе развързал. Страйк подозираше, че не е яла нищо след тренировката, преди да дойде в пъба. Виното вече си казваше думата, при все че бе с яка физика.
– Помните ли момичето, което е завело Дайю на плажа онази сутрин?
– Помня, че беше руса, малко по-голяма от мен, но днес не бих могла да я разпозная. Там приятели нямаше, не се предполагаше да се сближаваш с никого. Наричаха го материално притежание или нещо от сорта. Понякога имаше тенденция хора да се лепват за мен, защото бях дъщеря на Папа Джей, но скоро им ставаше ясно, че това не се брои за нищо. Ако кажех добра дума за някого, Мадзу непременно би му измислила наказание.
– И не знаете къде е Чери Гитинс сега?
– Това е било името ѝ значи? Аз мислех, че се казва Черил. Не, не знам къде е никой от тях.
– Чух, че Чери минала с колата покрай вас и още двама души на излизане от Чапман Фарм – каза Страйк.
– Това пък откъде го научихте? – повече притеснена, отколкото впечатлена попита Абигейл.
– Съдружничката ми е интервюирала Шийла Кенет.
– Да му се не види, нима старата Шийла е жива още? Мислех, че отдавна е покойница. Да, бяхме на ранна смяна с младеж на име Пол и с мъжа на Шийла. Трябваше да нахраним добитъка, да съберем яйцата и да приготвим закуска. Онова момиче Чери и Дайю минаха покрай нас с вана на път да доставят зеленчуци. Дайю ни помаха. Учудихме се, но решихме, че е получила разрешение да излезе. Позволяваха ѝ се много неща, които бяха забранени за другите деца.
– Кога научихте, че се е удавила?
– Някъде по пладне. Мадзу вече бе бясна, защото бе узнала, че Дайю е тръгнала с Чери, а ние бяхме зле загазили, задето сме ги видели, а не сме ги спрели.
– Баща ви разстроен ли беше?
– О, да, помня, че плачеше. Прегръщаше Мадзу.