Той свали вратовръзката си и я метна на стойката за кърпи.
— Да, беше прекрасна.
Франки обичаше да получава картички от Хю, въпреки че й се искаше този път да беше написал нещо поне малко по-романтично от обичайното: „С много обич, Хю“ и усмихнато сърчице. Винаги рисуваше такова, когато й даваше картичка. Първоначално тя си мислеше, че това е мило, знак, че са двойка, но после забеляза, че го рисува на всички картички за рожден ден, които подарява.
Наведе се напред и облегна глава на сапунените си колене. Мокра къдрица падна пред очите й.
— Хю, къде отиваме тази вечер?
Като отвори уста, той започна да почиства зъбите си с конец, като навеждаше глава напред-назад, докато прокарваше конеца във всяко пространство, премахвайки малки останки от сандвича с риба тон от обяд. Франки го наблюдаваше. Беше вманиачен относно външния си вид. Епилиране, бръснене, оформяне на веждите, сресване — прекарваше в банята повече време от когото и да било от познатите й.
— Хю… чу ли ме?
Правеше си гаргара с вода за уста, изжабури се хубаво и изплю синята течност в мивката.
— Да, чух те и не, няма да ти кажа. Изненада е. Почакай и ще видиш.
Избърса уста в кърпата, усмихна се доволно на отражението си в огледалото и излезе от банята.
Почакай и ще видиш. Франки се усмихна на себе и като избърса пяната от ръба на чашата си, пресуши съдържанието й на един дъх.
— Още не може да погледнеш. Две минути и пристигаме.
Хю седеше на задната седалка в таксито и изстрелваше напътствия към шофьора, докато покриваше очите на Франки с дланите си.
Тя се облегна на седалката, подовото отопление приятно галеше голите й крака и се зачуди къде отиват. Първоначално се опита да разбере дали са се насочили към Сохо, Челси или Нотинг Хил, но ориентирането категорично не беше силната й страна и след няколко леви и десни завои се обърка напълно и се отказа.
Изведнъж таксито сви, наби силно спирачки и се чу остър стържещ звук, преди да спре съвсем.
— Пристигнахме. Ще сляза първи. Дръж си очите затворени!
Хю отвори вратата и тя го чу да плаща на шофьора. Франки направи физиономия. Понякога можеше да бъде толкова властен, помисли си, хвана ръката му и колебливо излезе от таксито. Въздухът беше студен и влажен и тя потрепери на високите си токчета. Спъна се леко и се облегна на Хю, който бързо я поведе по равна пътека. После чу звука от отваряща се врата. Изведнъж почувства смесица от топлина, светлина и шум.
Хор от гласове извика: „Изненада!“
Като отвори очи, Франки бе поздравена от стария съученик и приятел на Хю Адам — изпълнителен директор на рекламна компания с конска опашка, и неговата доста по-млада приятелка Джесика. Те се хилеха като клоуни и държаха две огромни лъскави черни топки. Устата на Франки пресъхна, когато разгледа обстановката, и ентусиазмът й се изпари като вода от кипящ чайник, отстъпвайки място на стопроцентов чист ужас. Това не беше ресторант със свещи, бели колосани покривки и изискано френско шампанско. Беше боулинг пътека с десет кегли в единия край. Лицето й се изопна. Навръх двадесет и деветия си рожден ден тя се намираше по средата на алея за боулинг, облечена в тоалет на Карън Милър, който не се переше, обута в чифт безумно скъпи обувки с каишки. Изведнъж усети, че всички я наблюдават и си лепна любезна усмивка.
— Джесика, Адам, каква изненада! — насили се да възкликне с ентусиазъм и ги разцелува по бузите.
Джесика започна да се кикоти. Звучеше като изтощена батерия.
— Не е ли просто великолепно? Знаех си, че ще ти хареса, когато Адам предложи. — Изправена на пръсти, тя целуна Адам по носа и се ухили като влюбена тийнейджърка. — Колко ми е досетлив!
Франки усилено се опитваше да преглътне новината с размер на топка за боулинг, която заседна в гърлото й.
— Значи идеята е на Адам?
Без да знае какво точно става, тя отчаяно погледна към Хю за обяснение.
Сляп за нейното смазващо разочарование, той кимна развеселено и каза:
— Ами, аз бях запазил ресторант и щях да те изведа на вечеря, както обикновено правя. — Изпъчи леко гърди, сякаш се чувстваше горд от това. — Но тогава на Адам му хрумна тази прекрасна идея да дойдем на боулинг. Той беше организирал такова празненство за двадесет и първия рожден ден на Джесика и тя беше във възторг.
— Беше невероятно — изписука Джесика и нежно прегърна паласките на Адам, които той безуспешно се бе опитал да прикрие под класическа широка хавайска риза. — Напълно откачена идея.