Франки с усилие опита да заглуши писъка в себе си. Откачена не беше думата, която тя би избрала. Ужасна. Отблъскваща. Отвратителна. Струваха й се много по-подходящи. Тя погледна смразяващо Адам — щастливия като дете подстрекател на това ужасно престъпление. Това не можеше да се случва. Със сигурност беше някаква лоша шега, нали?
Не беше.
— Пазенето на тайна може да бъде много трудно, но Хю сигурно е много добър в това — злорадо каза Адам, като погледна високите й токчета. — Нямаше никаква идея, нали?
С пресилена усмивка Франки измърмори през стиснати зъби:
— Не, предполагам, че нямах.
Глава 5
Това беше най-горчивото хапче, което някога й се бе налагало да преглътне. В късата си рокля и червено-бяло-сините обувки за боулинг взети назаем, Франки се чувстваше като лошо въплъщение на компаньонка в раните й години. Погледна Джесика, която отмяташе лъскава руса коса, докато вървеше насам-натам в своята изрязана блузка, дънки с ниска талия и пиърсинг на пъпчето. Дребничкото миньонче Джесика можеше да направи дори войнишките обувки привлекателни за носене. В сравнение с нея Франки се чувстваше като странна повлекана.
Нещата не можеха да станат по-зле. Или поне тя така си мислеше, докато не видя Джесика в действие. Тя не просто изглеждаше подходящо, но явно в предишния си живот се беше изявявала като шампионка по боулинг. Като люлееше бедра, тя ситнеше изящно към линията и с чупка в китката и отмятане на коса всеки път разбиваше десетте кегли. Всеки мъж в залата беше хипнотизиран от техниката й: възрастни пенсионери с плетени жилетки, които се радваха на седмичната си боулинг вечер, точеха лиги по контрола й над топката; млади модерни мъже с бира в ръка примираха от силата на нейния замах. Да, нямаше никакво съмнение, Джесика ловко и умело ги държеше за топките.
Де да можеше да се каже същото и за Франки. Като неточно оръдие тя вяло мяташе топката си по пътеката, опитвайки се да не литне заедно с нея, и се свиваше, когато тя се отклонеше в един от улеите, пропускайки всяка една кегла.
— Късмет следващия път! — кикотеше се Джесика, която се кикотеше на всичко.
Като се бореше със сълзите на разочарование и безсилие, Франки погледна към Хю за подкрепа, но той беше отсъстващият приятел. Пиейки бира с Адам, Хю наистина си прекарваше много добре и тъкмо разказваше остроумно как умело е увеличил цената на четиристаен апартамент. Франки въздъхна. Приятелите винаги постъпваха така — оставяха те да си говориш с другата приятелка, докато те обсъждаха работата или спортните резултати. Не че нещо не беше наред с Джесика, ако изключим факта, че говореше само за клубове, диджеи и колекцията си от ъндърграунд и хип-хоп дискове. Франки се опита да изглежда осведомена по темите, но дните й по клубовете приключиха, а колекцията й от дискове се състоеше от леките за слушане Елвис, Франк Синатра и ABBA. Двама починали изпълнители на балади и пенсионирана шведска група — нищо особено впечатляващо.
След като шейсет минути се изтърколиха болезнено бавно, Франки не можеше повече да се преструва, че се забавлява. Беше отегчена, изтощена, нервна и за да бъдат нещата още по-лоши, четвърта по резултат. Всяка кегла си стоеше, а всеки нокът беше счупен. И докато Хю почти не беше говорил с нея, предпочел да обсъжда вноските за ипотека и лихвените проценти, Джесика не беше млъкнала. Слава богу, спря да си поеме дъх, оплака се, че умира от глад, и завлече Адам до ярко осветения щанд за закуски.
Беше време да си тръгне. Франки сграбчи Хю, който стоеше с ръце в джобовете до автомата за кока-кола.
— Искам да се прибера — промърмори, седнала отчаяна на един от пластмасовите сгъваеми столове. Упорито разтриваше синината на пищяла си, която постепенно преминаваше през всички цветове на дъгата и я болеше непоносимо.
— Защо? — Изглеждаше изненадан.
Това преля чашата.
— Как мислиш? — озъби се тя. — Рожденият ми ден е, а аз съм по средата на боулинг зала. Насинена съм, отегчена съм, болят ме пръстите, краката ме болят и на всичко отгоре ти почти не ми проговори цяла вечер.
Тишина. Хю прекара пръсти през гелосания си перчем и заби поглед в пода.
Франки омекна. Винаги омекваше, когато той си играеше с косата си.
— Виж, ако имаш нещо предвид, просто го кажи.
Все още не й беше дал подарък. Без съмнение изчакваше удобен момент, за да извади пръстена. Очевидно смяташе да й направи едно от онези смахнати преживявания — на балон с горещ въздух, по време на гмуркане, на боулинг пътека, които искат да покажат, че хората не са отегчителни традиционалисти. Но за да бъдем честни, въпреки че оценяваше изобретателността, тя категорично би предпочела скучното старомодно предложение на свещи.