Като влизаше през входната врата, можеше успешно да се самозаблуди, че нищо не се е променило. Всичко изглеждаше както преди, всичко си беше както го бяха оставили — чашата за кафе на Хю до телефона, чантичката й с гримове на масичката в коридора. Напомняше й на игра, която беше играла като малка. Трябваше да затвориш очи, някой преместваше нещо от стаята и после трябваше да кажеш какво липсва. Но сега не беше игра и тя знаеше какво липсва. Любов. Звучеше сантиментално, почти като разтопяващ абзац от любовен роман, но беше вярно. Хю не я обичаше повече и това променяше всичко около нея. Сякаш бе наблюдавала живота си на цветен телевизор, а сега неочаквано образът бе станал черно-бял.
Пусна ключовете си в сребърния пепелник на масата за кафе и се отпусна на дивана. Фред отвори мързеливо едното си око и без да промени сфинксоподобната си поза, сложи пухкава лапа в скута й. Винаги изящната Джинджър се протегна, изви гръб и се прозина, преди да пристъпи деликатно към голите колене на Франки. После, завирайки малкия си мокър и грапав нос във врата й, тя започна да мърка. Обикновено Франки щеше любящо да погали и двете котки, да ги погъделичка по мъхестите брадички и да помилва нежните им копринени лапи. Не и този път. Неспособна да помръдне, тя просто лежеше на възглавниците и зяпаше празно в пространството.
От гърлото й се откъсна неволно хлипане и зачервените й очи отново се напълниха със сълзи. Никога, дори след милиони години, не беше очаквала това да се случи. Те не се караха, поне не истински, а само за тъпи неща като чий ред е да измие чиниите или кой е използвал последната ролка тоалетна хартия. Имаха добър сексуален живот или поне тя мислеше така. Стомахът й се сви. О господи, нека не е това, каквото и да е, но не това! Добре, тя не се люлееше от полилея — не че имаха полилей, беше един от онези бели китайски фенери, които получаваш за петачка от битака — но той видимо се наслаждаваше.
Франки се сви, докато една след друга ужасни мисли се забиваха в нея като отровни стрели. Вероятно всичко е било само преструвка, всичките целувки по врата и хапането на ушите й — Хю беше луд по ушите й. Вероятно и ерекцията му беше фалшива. В крайна сметка, щом жените могат да симулират оргазъм, със сигурност мъжете могат да симулират ерекция. Дори по-лошо, може би той си представяше, че тя е някоя друга — Сузи с „хубавкия чифт“ от счетоводство или новата заместничка с френски акцент, която продължаваше да му купува кроасани. Господи, дано няма афера с нея! Не казвай, че я е хранил с шоколад, прикрит зад шкафовете с картотеката! Колкото повече мислеше за това, толкова повече си припомняше странното му държане последните няколко седмици. Резервиран, по-невнимателен, сякаш нещо го притесняваше. По дяволите, каква идиотка беше! Мислеше си, че той се подготвя за брак, а през цялото време той бе обмислял раздялата им.
И ако това не беше достатъчно гадно, сега тя трябваше да си намери и къде да живее. Но как? Ако имаше работа, можеше да започне да търси, но някак си се съмняваше, че държавната помощ ще покрие двеста паунда наем седмично за апартамент в западен Лондон. Винаги можеше да звънне на приятели и да попита за временен подслон на дивана, но отхвърли идеята. Никой не иска подсмърчаща и оплакваща се развалина на къмпинг в хола си, независимо колко съчувства на състоянието й. Оставаха само родителите й, но тя не искаше да ги притеснява. Беше двадесет и девет годишна, трябваше да е способна сама да реши проблемите си, вместо да припка разплакана у дома като малко дете, загубило състезанието по тичане с яйце или изпуснало любимата си кукла в декоративното езерце на съседите.
И двамата бавно остаряваха — баща й щеше да навърши седемдесет и две следващия май, а майка й не беше много по-млада, но и двамата бяха щастливо женени дори след петдесет години. Майка й винаги обичаше да й разказва историята за тяхната първа среща на танцова забава в Блекпул и как, когато се оженили шест месеца по-късно, те валсували до олтара и танцували фокстрот на приема. Но най-добрата и най-често повтаряна история на майка й беше как е навършила четиридесет и започнала да се чувства неразположена. Как била ужасена, защото се страхувала от думата с „Р“, но — и това беше частта, която най-много обичаше да разказва — се оказала думата с „Б“. Тя не умирала, дори напротив. Била бременна в четвъртия месец с Франки и никога не била по-щастлива.