Франки избърса сълза.
— Но аз го обичам. Мислех, че ще прекараме остатъка от живота си заедно. Той е моята сродна душа. — Подсмърчайки, тя избърса носа си в кърпичка, която беше преживявала и по-добри дни. — Какво ще правя без него?! — Лицето й се сгърчи, когато отново заплака с глас.
Рита отдели очи от магистралата и погледна към нея.
— О, стига, горе главата, Франки… — Тя си напомни никога да не предлага услугите си на добър самарянин. — Знам, че ще бъде трудно, но трябва да опиташ да забравиш за него и да продължиш напред. — Наведе се към нея и лекичко стисна ръката й. — Ще се влюбиш в Ел Ей и не се притеснявай, може да останеш при мен колкото искаш. Ще бъде като в доброто старо време — само ти и аз… — Тя погледна в огледалото за обратно виждане към кафеза на Фред и Джинджър, който се тресеше на задната седалка. Ухили се и без да подаде сигнал, прекоси трите ленти на магистралата, преди да набие спирачки точно зад една полицейска кола.
— Сега просто се отпусни.
Докато препускаха по магистралата, класическата песен „Хотел Калифорния“ зазвуча по радиото. Рита усили звука и като запали цигара от намаляващите си запаси, предложи и на Франки. Тя се поколеба. Последния път, когато си открадна цигара, за да задоволи пиянския си никотинов глад, Хю откачи и я накара да я изхвърли. Той мразеше тя да пуши. Този спомен определи решението. Ами майната му! Рита беше права. Тя трябваше да опита да го забрави и да продължи живота си, нов живот, който не включва Хю. Изпитвайки радост от прилива на сили и струята въздух, която рошеше косите й, тя прие цигарата, предизвикателно я притисна към устните си и дръпна дълго и дълбоко. Беше чисто хедонистично удоволствие.
Рита я поздрави с усмивка, която сякаш казваше „Действай смело момиче!“ и започна да припява на радиото с пълно гърло. Натисна педала на газта и реши да изпревари разпадащ се камион, който бълваше изгорели газове и стряскащи звуци. Шофьорът натисна клаксона и изпсува, но Рита просто размаха луничавата си ръка във въздуха, ярките оранжеви искри от цигарата й оставяха следа зад тях, докато се отдалечаваха. Франки затвори очи и като чувстваше как никотинът се разлива в кръвоносната й система, вдигна обутите си с чорапи крака на таблото и се отпусна в блажено спокойствие.
Глава 9
Половин пакет цигари по-късно те се лутаха през зигзагообразните завои на пътя към Лаурел Каньон. Решението на Рита да заведе Франки на туристическа обиколка из Ел Ей за добре дошла доведе до наистина късно прибиране у дома. Беше се спуснал мрак и високо на холивудските хълмове нямаше никакви светлини, с изключение на проблясващите фарове на колата. Уморена и дезориентирана, Франки почти заспиваше, когато Рита сви по крайбрежния булевард, отби в алея за паркиране и изгаси двигателя. Фаровете угаснаха, радиото също. Тишина. След бученето на магистралата и постоянното бръмчене на двигателя стана неочаквано тихо. Само ритмично просвирване на самотен щурец се чуваше в мрака.
— Е, това е.
Като дръпна ръчната спирачка, Рита слезе от колата и затрополи по малката асфалтирана алея, която минаваше покрай гаража към жилището. Плътно зад нея с Фред и Джинджър в ръка Франки чу как тя гневно рови в чантата си.
— По дяволите, забравила съм си ключа — промърмори, преди да се провикне високо: — Не се притеснявай! Съседът ми си е вкъщи.
Тъкмо щеше да почука на вратата отдясно, когато тя се отвори широко и в лицата им светна фенерче.
— Стой на място, имам пистолет!
— Какво? — Франки отстъпи назад, заслепена от неочакваната ярка светлина в очите й.
— Аз съм въоръжен и готов. — Гласът беше дълбок и дрезгав.
— Дяволите да те вземат, какво правиш? — Рита го прекъсна нетърпеливо. Франки беше изумена да чуе, че тя звучи по-скоро сърдито, отколкото уплашено.
Последва дълго боричкане, после някакво куче изджафка, преди фенерчето да изгасне и да светне лампата в коридора. Зениците на Франки се свиха от болка, но когато се фокусираха, тя видя много странна гледка. Точно пред тях, загърнат в дълъг халат с леопардова шарка, стоеше висок мъж на около тридесет години. В едната си ръка държеше нещо подобно на пистолет, а под другата се мъдреше малко куче. То се тресеше силно също като собственика си.