— Господи, благодаря! — Франки се усмихна с благодарност. — Сигурно са гроги като мен.
— Гроги. Гроги! — Дориан я изимитира като присмехулник. — Не може да си гроги, та ти току-що пристигна.
— Знам, но мисля, че е от часовата разлика — възрази вяло Франки. Не искаше да звучи като скучна стара лелка пред човек, когото срещаше за първи път, но съвсем открито искаше просто да се пъхне в пижамата си, да изпие чаша чай и да си легне. Дори да беше съвсем рано.
Дориан не приемаше обяснения. Сияейки от удоволствие, той потриваше ръце, сякаш искаше да запали огън.
— В този случай знам точното нещо, което ще те ободри.
— Не и този проклет чай — прекъсна го Рита, която си вееше с някакво списание.
Дориан изсумтя.
— Нямаш ли ми доверие? — Стана, постави ръце на кръста си и драматично обяви: — Това, което имам, е купон.
Купон? Франки ококори очи от ужас и беззвучно се опита да откаже и Рита. Това беше последното, за което имаше настроение. За съжаление, Рита не споделяше опасенията й.
— Кой го организира? — Тя ентусиазирано стисна ръба на дивана.
— Даа. — Дориан се усмихна самодоволен, доволен от реакцията й. — Не казвам, но знам, че ще присъстват много знаменитости, ще има фонтани от шампанско и… — замълча и намигна дяволито. — Въпреки че знам, че няма да искаш да погледнеш друг мъж с мен до себе си, чух, че ще има много пресен дивеч за дами като вас.
Той се обърна към Франки, която се усмихна унило. Първо размаха пистолет в лицето й, а сега й предлагаше пресен дивеч. Чувстваше очите си, сякаш всеки момент ще се навлажнят. Нищо не би могло да се сравни с превъзходното крехко филе, което остави в Лондон…
— Прекрасно — ентусиазира се Рита. — Ранди отсъства по работа и аз съм необвързана и напълно свободна.
Тя забеляза отчаяното изражение на Франки.
— Хайде, Франки, ще ти се отрази добре. Купон е точно това, от което имаш нужда.
Седнала на дивана, тя успокоително стисна ръката на приятелката си.
— Да, знам — кимна Франки в жалък опит да изглежда ентусиазирана.
Дориан нямаше да приеме не за отговор. Като наля три шота текила, той им подаде чашките.
— Това ще те настрои подходящо.
Той гаврътна своята на един дъх, Рита също. Франки не бе ентусиазирана и смръщи лице, докато течността изгаряше гърлото й. Като допълни чашата си, Дориан взе едно от дистанционните и включи уредбата. Неочаквано от колонките в стаята зазвуча фламенко.
— Хайде де, човек ще реши, че отиваме на погребение — подкани ги той, пресуши чашата си и извади кастанети. Той затанцува към Франки, която все още кашляше от текилата. — Гарантирам, че ще си прекараш невероятно. — Прихвана я през кръста и преди тя да успее да го спре, започна да я върти около дивана. Леопардовият му халат се развяваше около коленете му. — Ти си с мен. — Наклони я назад, допря устни до ухото й и изръмжа: — А аз съм царят на купоните.
Глава 10
Сънсет булевард беше блокиран от задръстване и те стояха редом с бели лимузини, докато наблюдаваха как светофарът над тях сменя червено, зелено, жълто и отново червено. Франки бе притиснала нос в затъмнените стъкла на сребристия мерцедес кабриолет на Дориан и зяпаше рекламите, които се носеха над нея на огромни билбордове.
Защо, о, защо се беше съгласила да тръгне за купона? Защо просто не отиде в апартамента на Рита и не се сгуши в пижамата си до Фред и Джинджър. Вместо това седеше в колата, нагласена във вярната си черна рокля и високи токчета. Подпухналото й и зачервено лице бе замаскирано с щедрата помощ на автобронзант и спиралата за обем на Рита. Тя погледна към Рита и Дориан на предните седалки — Рита пушеше цигара, а Дориан разговаряше през хендс-фрито си и слагаше гел на това, което бе останало от косата му. Беше осем вечерта в неделя. В Лондон щеше да е четири часът сутринта в понеделник и Хю все още щеше да е в леглото. Колкото и силно да опитваше, не можеше да не си мечтае да е сгушена до него в този момент…
— Слава богу, най-сетне се движим!
Дориан натисна газта и като издебна светофара, смени лентата. Напред пътят беше море от жълти фарове и червени стопове, ярък контраст с призрачната пустота на тротоарите. Франки ги огледа, но не зърна дори един пешеходец. Вероятно защото нямаше. Цялото население на Лос Анджелис беше на колела. Всеки отиваше нанякъде буквално и метафорично, нагоре или надолу — всеки се движеше.
Вместо хора тя видя няколко неоново осветени бара, три магазина за алкохол, дерайлирал вагон, който сега беше ресторант, и огромен профил на Марлборо мъж. Франки се намръщи на това неканено напомняне за нахалния задник на летището и за малко отново да се отдаде на спомена, когато внушителен хотел, осветен от трептящи виолетови лампи, отклони вниманието й. Виждаше се в далечината и когато приближи, Дориан рязко сви вдясно и те се понесоха по бляскава алея, очертана от огромни палмови дървета, които леко се поклащаха с вечерния бриз.