Потънала още по-дълбоко в мрачното си настроение, тя забеляза смачкана кутия цигари да се подава от златната миниатюрна чанта, която Рита бе оставила до възглавницата. Не я обвиняваше, дори тя не можеше вече да понася компанията си. Извади кутията и като се опитваше да се убеди, че няма нужда от доза никотин и всъщност е заклет непушач, тайно надникна вътре. Имаше една останала цигара. Ами, добре, една мъничка тъничка цигарка нямаше как да й навреди, нали? Искаше само да си дръпне. А и Рита нямаше да има нищо против. Все пак случаят беше спешен. Постави цигарата между устните си и грабна кутийка кибрит от една от ръчно изработените глинени купи, които небрежно бяха подредени наоколо. Тъкмо щеше да запали, когато чу:
— Съжалявам, тук не се пуши.
Погледна нагоре. Една сервитьорка се бе материализирала до нея. Франки се слиса. Как така не се пуши? Това беше бар.
— Извинете?
Сервитьорката механично повтори изречението:
— Съжалявам, тук не се пуши.
Започна да се изнервя. Проблемът не беше в нейния слух.
— Имате предвид, че не мога да пуша никъде тук?
Тя учудено погледна изобилието от кибрит около себе си, всички кутийки бяха с логото на хотела. Какво правеха с кибрита хората в Ел Ей, щом не пушеха? Правеха си макети от клечките? Някак си не можеше да си представи почитателите на Мадона да довършват финалните щрихи на самолетен модел.
Сервитьорката поклати глава.
— Не и в обществен бар. Това е законът на щата Калифорния. — Звучеше, сякаш чете от аутокю. — Винаги можете да пушите навън.
— Но аз съм навън — възрази Франки, като погледна невярващо синьото звездно небе над себе си.
Сервитьорката пренебрежително постави ръце на несъществуващите си бедра, а усмивката й се сви до черта на лицето й.
— Ако смятате да пушите, ще трябва да ви помоля да напуснете територията на бара и да излезете навън. — Тя кимна по посока на градинската врата в далечния край на басейна.
— Добре.
Като разбра, че няма смисъл да спори с нея, Франки стана. Едва тогава забеляза, че си има публика. Всички я зяпаха. Чувствайки се като престъпник, тя извади цигарата от устата си и тъй като все още нямаше следа от Рита, прекоси разстоянието покрай басейна и излезе през вратите към градината.
Навън беше тъмно и по-хладно в сравнение с топлината на бара. Главата й се маеше — твърде много шампанско. Пое си дълбоко дъх и се огледа. Наоколо беше пусто. Не се чуваше нито звук, освен слабото жужене на партито и далечният тътен на трафика. Значи това беше салонът за пушачи, помисли си, разсъждавайки колко различно беше всичко това от Лондон, където отхвърлените пушачи се събираха на общителни групички и щастливо си разменяха цигари с чаша в ръка.
Чувстваше се леко нестабилна и се облегна на каменния парапет, който обикаляше вътрешния двор. Запали цигарата си и като дръпна дълбоко, погледна улиците в долината, по които проблясваха светлините на движещите се автомобили. Съзнанието й се отдаде на мисли за Хю. Той беше на хиляди километри разстояние, на друг континент, в различна часова зона. На хиляди километри от нея. Може би Рита беше права, може би той беше надменен, може би тя кръжеше в орбита около него, но тя все още го обичаше. Той й липсваше.
Очите й се наляха със сълзи и тя знаеше, че ще заплаче отново. Внезапно чу стъпки зад гърба си и изхлипа. Обърна се. Беше трудно да вижда в тъмното, но можеше да различи фигурата на мъж — висок и широкоплещест. Не можеше да види лицето му.
— Извинете, имате ли огънче?
Гласът му беше силен в сравнение с тишината наоколо. Кимна, подаде му кибрита и проследи как той търси място да остави питието си.
— Дайте на мен!
Извади клечка от кутийката и драсна главичката й в грапавата странична лента. Фосфорът пламна и като се приближи до него, тя задържа клечката до върха на цигарата му. Остави чашата си и хвана ръцете й в своите, докато дръпваше дълбоко от оранжевия филтър. Пламъкът освети лицето му, разкривайки златист тен, силно набола брада, решителна челюст. Изглеждаше познато, сякаш го познаваше отнякъде… За секунда го погледна в очите, преди изгасващият пламък да опари пръстите й и тя да отдръпне ръката си. С последната искра й просветна. Мили боже, това беше той!