— Дявол да го вземе, тук ли си била? Търсих те навсякъде из… — Замлъкна, когато видя, че Франки всъщност говори с мъж. И не кой да е мъж! Очите й засияха като слънца, когато разпозна мъжа от летището. Божият дар. Сексапилния каубой. Чувствайки как соковете й се надигат като мъзгата в дърветата, тя припряно започна да оправя косата си и да тегли корсета си по-надолу — за максимален ефект — като поглеждаше от него към Франки и обратно. Никой не говореше. Напрежението трептеше във въздуха като застоял цигарен дим. Не че Рита забелязваше нещо. Всяка частица от чувствителността й беше избутана настрани от надигащите се хормони.
Тя се обърна към Франки:
— Няма ли да ме представиш?
Усмихна се ослепително, обикновено запазен трик за филмовите режисьори, погледна към невероятно привлекателния непознат и се изкиска срамежливо.
Франки стисна зъби. Запознанството беше последното, за което мислеше. Вместо това гледаше намръщено неканения си гост и се надяваше той да си тръгне. Мъжът разбра намека й.
— Всъщност, тъкмо си тръгвах — каза той. Обърна се конкретно към Франки, която отказа да срещне погледа му, и си тръгна, като кимна на Рита. — Радвам се, че се срещнахме.
— Да, аз също — изписка Рита, която винаги звучеше като Мини Маус, когато беше възбудена.
Франки не каза нищо. Стоеше обърната с гръб, докато не чу ботушите му да скърцат по асфалта към изхода.
Неспособна да изчака, докато той се отдалечи достатъчно, Рита смушка Франки в ребрата.
— Дявол да те вземе, ти си скрита лимонка! Къде го срещна?
Като се завъртя, Франки проследи как фигурата му изчезва в тъмнината и почувства вина. Може би малко преигра с него. Може би той само се опитваше да помогне… Пропъди мисълта толкова бързо, колкото се бе появила. Разбира се, че не искаше да помогне, той злорадстваше. Вероятно си бе помислил, че е забавно тя да е разстроена. Беше точно такъв тип. Един от онези остроумни, високомерни кретени. Беше очевидно, че я е разпознал от летището и се опитваше да я провокира. Нагъл мръсник, да твърди, че е била пияна! Добре де, добре, беше, но мъничко, а и какво общо имаше това с него?
— И какво? — продължи да я тормози Рита, прекъсвайки мислите й.
— О, това е дълга история. — Франки въздъхна уморено и погледна празната си чаша. — Може ли да се прибираме? Уморена съм. Шампанското ми е в повече.
Чувстваше главата си тежка и замаяна.
— О… разбира се, че може. Ще си хванем такси. Дориан никога не напуска купон преди обяд.
Като се опита да прикрие разочарованието си от явната липса на пикантни подробности, Рита хвана Франки под ръка и я поведе към изхода и редицата чакащи таксита. Нямаше смисъл да се опитва да изкопчи нещо от Франки, когато беше в едно от нейните настроения, мислеше си, докато махаше на такси, но от друга страна, кога това я бе спирало.
— И как се казва?
Като се опитваше да звучи небрежно, тя отвори вратата на таксито, даде адреса на шофьора и се качи в колата.
— Кой? — попита Франки, докато се натъпкваше до нея и затваряше вратата.
Играейки си с полата, която се беше набрала до кръста й, Рита изсумтя раздразнено. Не беше ли очевидно? Какво не беше наред с Франки? Зарязването я беше направило сляпа за мъжкия род — говореше буквално. Мъжкия род.
— Сексапилното копеле на партито. — Тя посочи зад тях, като таксито потегляше по автомобилната алея. — Той!
Като се замисли за момент, докато таксито се включваше в движението на булевард Сънсет, въпреки че вече имаше два скандала с него от двете страни на Атлантическия океан, Франки нямаше ни най-малка идея как се казва.
— Не знам — отговори неуверено.
Рита изстена от разочарование.
— Добре, който и да е, той е дяволски привлекателен.
Като затвори очи, Франки облегна пулсиращата си глава на седалката и не каза нищо. Дяволски привлекателен. По-скоро дяволски безочлив.
Обратно в апартамента, Франки лежеше под одеялото. Не можеше да заспи. Разперила ръце и крака, до нея беше Рита с черно сатенено домино на очите и тапи за колосална шумоизолация на ушите. Лицето й беше намазано с премахващ бръчките, стягащ кожата, свиващ порите, изглеждай-отново-на-осемнадесет-само-за-осемдесет-долара нощен крем. Похъркваше леко. Франки слушаше ритмичното жужене. Беше свикнала да споделя леглото си с тихия като мишка Хю, който щеше да спи в ембрионална поза цялата нощ, без да помръдне. За разлика от Рита, която редуваше животински звуци с изблици на кикбокс.