— И наистина бих искал да се опознаем по-добре… много по-добре.
— Наистина ли?
Вече чуваше как ключа в ключалката се превърта. Приближаваше се… все по-близо… Краката й се отвориха.
— Всъщност мисля, че ти си момчето, в което мога да се влюбя. — Това беше неговото последно, отчаяно усилие. Проработи.
— Оооо!
Като тапа на шампанско, която изскача от бутилката, блондинката извика внезапно и здраво го стисна за задника… Право в десетката.
Хю се ухили победоносно. Тя се поддаде. Той я пречупи. Беше вътре.
Глава 13
— Не знам как да ти го кажа, но съм бременна в третия месец — избъбри Рита. Погледна Франки, долната й устна потрепваше.
— Бременна?
Рита кимна, обляна в сълзи.
— С близнаци.
— Господи! — прошепна Франки.
— Но има и нещо друго. — Рита млъкна, за да избърше търколилата се по бузата й сълза. — Лекарите ми казаха, че ми остават още шест месеца живот.
Мълчание.
— Е, какво мислиш? — попита Рита, като хвърли сценария за „Мотел Малибу“ върху менюто.
— Мисля, че ролята е твоя — усмихна се Франки. — След утрешното прослушване ще бъде „Сбогом, безработна актриса“ и „Здравей, звезда от сапунен сериал“. Беше чудесна, наистина.
— Бях ли? — Рита се ухили щастливо, чувствайки се много доволна от себе си. — Значи мислиш, че бях достоверна?
— Не — подсмихна се Франки, — но нали в това е смисълът? Отиваш на прослушване за сутрешен американски сапунен сериал. А от тези, които съм гледала у дома, нито един не може да се нарече реалистичен, нали?
Като взе сценария, тя набързо прелисти първите няколко страници, сканирайки с поглед началото на всяка от тях.
— Все пак твоята героиня Кимбърли Картър трябва да е бременна с близнаци, да умира от мистериозна болест, но да има време да убие съпруга си, да има връзка с годеника на най-добрата си приятелка и да стартира успешна модна империя. Изглежда доста заета. Какво още ще направи? Ще се кандидатира за президент?
— Не знам. — Рита вдигна рамене, като доля вода в чашите им. — Вероятно ще се събуди под душа и ще осъзнае, че всичко е било сън.
Секунда мълчание, преди и двете да избухнат в гръмогласен смях, пръскайки вода от устните си по цялата маса.
Седяха пред ресторант „Хенкрингс“ на площад Сънсет — каре с привлекателни ресторанти, модерни кафенета и изискани бутици, пълни с пазаруващи, похапващи — и необичайно за Ел Ей — пешеходци, които създаваха оживен оазис в центъра на претъпкания с коли и лишен от хора Сънсет булевард. По чиста случайност те бяха успели да седнат на една от най-желаните маси отвън, където можеше да виждаш и да бъдеш видян.
А имаше много за гледане. Ресторантът беше средище на лосанджелиския звезден елит — режисьори и продуценти обсъждаха високо — бюджетни продукции над огромни салати Цезар; съпруги от Бевърли Хилс, лягали под ножа повече пъти от нарязан хляб, разменяха визитки на хирурзи между чаши бяло вино и надничаха в златните си джобни огледала „Шанел“, за да проверят белезите от лифтинга миналия месец; млади напомпани от фитнес бивши величия седяха сами, похапваха макарони с доматен сос, чили и чесън и сключваха сделки по телефона; в това време в най-отдалечения ъгъл, опитвайки да се скрие под огромен чадър и бейзболна шапка, една от най-известните холивудски актриси чоплеше порция безсолна, без олио и вкус риба със зеленчуци на пара. Отчаяна да свали последните три килограма за следващата си роля, тя беше в третата седмица от протеиновата си диета, а това обясняваше защо зяпаше завистливо препълнената купа пържени картофки, която сияеше с всичките си нездравословни мазнини и се носеше покрай нея към една от другите маси. Разбира се, масата на Франки и Рита. Все пак кой друг в Ел Ей би поръчал пържена храна?
Франки беше в Ел Ей от седмица, но вместо да се държи като турист и да разглежда забележителностите на града, тя стоеше в апартамента и плачеше за Хю. Той така и не се обади, въпреки че тя не напусна апартамента и упорито държеше телефона за заложник в агонизиращо очакване той да звънне. Знаеше, че е жалка, и знаеше, че трябва да се опита да го преодолее, но не можеше, беше невъзможно. Никога не беше предполагала, че някой може да й липсва толкова много. Всичко, което искаше, беше да лежи в леглото и да си изплаква очите по него. Но, разбира се, Рита нямаше да я остави. Тя имаше свое виждане как да се справи с разбитото й сърце. Например с пържени картофки.