Франки направи гримаса.
— Голяма работа. Това не е гаранция за успех, нали? Погледни ме. Гаджето ми ме заряза, изхвърлиха ме от работа…
— Съкратиха — проправи я Рита.
— ОК, съкратиха. Живея в куфар…
— Живееш с мен.
Франки продължи:
— Както и да е, не съм точно ходеща реклама на щастие и късмет, нали?
Рита отказваше да бъде убедена.
— Та ти не си мръднала от 57 килограма. Господи, бих дала всичко, за да съм 57 килограма! — Погледна тя замечтано в далечината.
— Тези 57 килограма не са ми направила много добрини. Не накараха Хю да ме обича.
По дяволите! Отново мислеше за Хю. Беше толкова трудно да го забрави.
— А 63 килограма щяха да го убедят?
Франки се усмихна. Беше невъзможно да е сериозна с Рита. О, добре, няма значение. Поне има нещо утешително в това, че се направих на пълна глупачка, когато му се обадих пияна. Накара ме да осъзная, че между нас наистина няма нищо… поне за него.
Като натопи картофче в кетчуп, тя нарисува сърце в чинията си.
— Ти си права. Просто ще трябва да продължа с живота си и да опитам да го забравя.
— Точно — кимна Рита. — Трябва да започнеш да ходиш по срещи.
— О, не съм сигурна за това.
Но Рита нямаше да се предаде толкова лесно.
— Какво става с разкошния екземпляр от купона? — Като повдигна вежди, тя отправи на Франки един от многозначителните си погледи.
— Сигурно се шегуваш. Този размъкнат американец. Той определено не е мой тип. — Франки изненадващо осъзна, че протестира твърде енергично. — И няма значение, прекалено скоро е — добави припряно.
Опитите да си представи живот без Хю бяха достатъчно трудни, да си представи живота с друг беше просто невъзможно.
— Хмм, добре, но не чакай прекалено дълго. Да намериш свестен мъж, е като да намериш нещо наистина изгодно на разпродажба. Ако не започнеш да търсиш, ще останеш с това, което никой друг не иска. — Пренебрегвайки салатата си, Рита задигна още няколко картофчета. Успокои се с това, че прави компания на Франки в утешителното ядене. — Ел Ей е пълен със свестни типове, но трябва да си внимателна. Някои от тях са наистина шантави.
„Бии-биип-бии-биип“
Клаксонът на кола прекъсна разговора им, известявайки пристигането на кабриолета на Дориан, който се плъзна покрай тротоара пред ресторанта и спря зад яркочервено ферари.
„Бии-биип“
Като погледна Франки, Рита повдигна вежди.
— Виждаш ли какво имам предвид?
Глава 14
— Хубав следобед, момичета.
Като помаха приветливо, Дориан изключи двигателя, свали козирката срещу слънце и започна да оправя разрешената си от вятъра коса в опит да прикрие леката плешивина. Сгушена в седалката, до него седеше оскъдно облечена бронзова брюнетка, която се кискаше високо и опитваше да задържи Елвис, кучето на Дориан, което джафкаше нетърпеливо и искаше да се отскубне.
Франки погледна Рита.
— Коя е тя? — попита беззвучно, като извъртя очи към момичето, което гъделичкаше врата на Дориан, докато той се суетеше с косата си.
— Кой знае… — Рита вдигна рамене. Тя никога не можеше да проследи постоянно променящия се антураж от жени около Дориан, никоя от които не изглеждаше да е избрана заради личностни качества.
Любопитни, те наблюдаваха как той събира колекцията си от мобилни телефони, слънчеви очила, сребърното куфарче и гореспоменатата брюнетка. Измъкна се от колата и освободи разтегателната каишка на Елвис. Кучето се затича по тротоара към Рита и Франки, размахало щастливо опашка. Дориан го последва в коженото си палто, ръката му беше плътно обвита около голия кръст на дългокраката брюнетка. Дори и в Ел Ей необикновеният им външен вид предизвика няколко погледа.
— Нещо против да се присъединим? — Без да дочака отговор, той дръпна стол и едва когато беше доволен от това колко хора го зяпат, натисна дистанционното на колата си. Франки наблюдаваше в захлас как отделението в задната част на мерцедеса се отвори и оттам изскочи черен кожен гюрук. Започна да се разгъва като крило на прилеп, обърнато към небето, разтегли се върху покрива на колата и щракна. Демонстративно, но внушително. И със сигурност надминаваше колата на Хю — фолксваген голф.