Тя се почувства виновна за сцената, която му беше организирала. Отново.
— Та се чудех дали си свободна да се видим… По някое време днес, може би…
— Амии… — Въпросът му я изненада. Беше напълно неочакван. Да се видят? За какво щяха да си говорят? Не е като да бяха приятели. Тя едва го познаваше. Искаше ли? Умът й препускаше със стотици километри в час. Натисна спирачка. — Съжалявам, не мога, нямам кола.
— Мога да те взема.
— Не, няма нужда. Аз… — Улови погледа на Рита. Беззвучно тя повтаряше „Да, Да“, сключила ръце в молитва за милост и кола. Франки разбра намека.
— Имам предвид, добре, ако не те притеснявам.
Без да е сигурна, че постъпва правилно, тя му даде адреса си, докато наблюдаваше Рита, която очевидно не споделяше нейните тревоги. Вместо това сияеше като крушка. С червените си къдрици и слънчева усмивка тя приличаше на сирачето Ани, готово да затанцува от щастие.
— Е? — попита я нетърпеливо.
Франки затвори телефона.
— Двадесет минути.
Райли очакваше да види Франки и доста се изненада, когато почука на вратата и пред него се появи закръглена червенокоска, издокарана в къси панталонки и силно изрязано горнище. Но не толкова много, колкото Рита.
— Не ми каза, че е той — изсъска тя на Франки, когато и двете се натъпкаха на предната седалка на колата му. Като не очакваше трети човек, Райли не беше сложил обратно задната седалка, която беше свалил преди няколко седмици. Франки се престори, че не е чула Рита, и вместо това се съсредоточи върху балансирането между ръба на седалката и вратата, докато почти се задушаваше от щедрото количество мускусен парфюм на Рита. Което не беше толкова лошо, защото бронкото на Райли вонеше на стар пепелник.
— Добре ли сте?
Като се опитваше да освободи място, той грабна някакви боклуци с намерението да ги натъпче в жабката, но тя вече беше претъпкана от други боклуци. Необезпокоен, просто ги метна отзад.
— Не обръщайте внимание на бъркотията. — Усмихна се, включи двигателя и даде назад по алеята.
Очевидно Райли нямаше проблем с хаоса. Преливащ пепелник беше разсипан по килим от смачкани цигарени кутии, опаковки от сандвичи и кутийки от кока-кола, докато моливи и химикалки, останки от кутия с инструменти, мазни парцали и остатъци от списания се бореха за място на таблото. Франки потръпна от отвращение. Беше свикнала да пътува в голфа на Хю с неговата лепенка: „Пушенето забранено“ и ароматизаторът борче на огледалото. Кола, която Хю поддържаше толкова изрядна, че седалките още бяха опаковани в найлоновите си калъфи. Тя внимателно постави краката си на пода и почувства как залепват за нещо.
Пет минути по-късно отбиха в малко каре с магазини и заведения, за да изпият по едно кафе. Франки погледна през прозореца. Все още не можеше да свикне с тези пазарни карета и улици, които винаги включваха салон за красота на Триша, суши ресторант, видеотека и дрогерия. Но изглежда Ел Ей ги обичаше. Те бяха разпръснати навсякъде като миниверсии на британските улици с магазини, но с повече места за паркиране. Разликата бе в това, че американците не се шляеха бавно нагоре-надолу, отдадени на европейското удоволствие да разглеждат витрините. Вместо това те паркираха, скачаха от колите си, правеха бърза покупка в магазина и скачаха обратно. Виждайки депресиращите сгради от сглобяеми елементи в стил 1970-та, уморените неонови знаци и празните като в призрачен град улици, Франки не можеше да ги вини.
Но „Зрънце кафе и чаено листо“ беше нещо съвсем различно. Преливаше от хора, които влизаха и излизаха, излежаваха се на удобните плетени столове, четяха вестници или създаваха безпорядък около захарта и млякото. Имаше дори клиенти, които седяха отвън на малкото масички, смело поставени на празния тротоар до четирите ленти непрестанно движение в опит да създадат идилична атмосфера.
Рита бутна вратата, влезе и започна да души въздуха като гладно дете, пълнейки дробовете си с ароматите.
— Просто помиришете това кафе — ахна тя, като се приближи до стъкления щанд и загледа кейка с кафеени зърна и парчетата чийзкейк, които изкушаващо се кипреха зад витрината.
Продавачът зад щанда хвърли един поглед на облеклото й и на свой ред я загледа. Кой можеше да го вини? Рита изглеждаше по-подходящо облечена за петъчна дискотека, отколкото за съботно капучино и закуска.
Франки я следваше с Райли. Застанала на опашката, тя наблюдаваше как той извади портфейл с доста оръфани краища от задния си джоб и го отвори. Не можа да не забележи снимката на красива блондинка, пъхната в прозрачното отделение отпред. Неговата приятелка? Мисълта я изненада, въпреки че нямаше идея защо. Защо да си няма приятелка? Извърна поглед, преди той да забележи, че го гледа.