Затова реши да смени подхода. В Ел Ей това означаваше два варианта. Първият беше час при терапевт, но тя си помисли, че да плаща по сто долара на час на напълно непознат, който да слуша оплакванията за проблемите й, ще я депресира повече особено когато може да се оплаква на Франки напълно безплатно. Така че тя избра втората много по-евтина и популярна възможност — книгите за самопомощ.
След три дни лежане в леглото тя беше прегледала всичко възможно по темата: „Да оцелеем в промяната“. „Сбогом на отхвърлянето“. Жените са нормални, мъжете са от друга планета и вече преливаше от надежда и самопомощ. Всичко изглеждаше доста подредено. Да бъде спокойна, удовлетворена, щастлива и успешна беше лесно, просто трябваше да следва десет прости стъпки (които, събрани заедно от всички книги, правеха около триста). Според опитните автори на подобни книги — очилати мъже и жени, които са преживели отхвърляне, развод, живото застрашаващи болести и травмиращо раждане, са винаги усмихнати като от реклама на паста за зъби — тя имаше нуждата и от малко реквизит. Все пак тези книги за самопомощ бяха мултимилионна машина за пари. Нямаше да й помогнат безплатно, нали?
И Рита реши да предприеме още едно посещение в книжарницата, изпъстрена с вятърни чанове, ароматни пръчици и странни перушинести неща, които трябваше да улавят сънищата ти. Под ръководството на Мелиса, хармонично спокойната продавачка, която имаше татуировки с къна, носеше гривни с амулети, индийски сребърни пръстени на всеки пръст и подрънкваше мелодично при всяко движение, тя си купи пречистващи кристали, масла за пропъждане на стреса, миниатюрна Зен градина и книга за Фън Шуй. Доволна от придобивките си, Рита отиде до Бевърли Хилс, записа се на йога и се отби в супермаркета за органична храна — любимото място на звездите, където купи големи количества плодове, семена и кълнове. До момента, в който се прибра у дома, беше похарчила повече от хиляда долара. Да помагаш на себе си, беше дяволски скъпо удоволствие.
— Вдишайте и… направете „Делфин“.
Добре сложеният инструктор изстрелваше команди като сержант към група новобранци, но тези новобранци бяха прекрасни, вечно млади жени с толкова загорели и мускулести крайници, че приличаха на човешки статуи.
— Сменете позата, задръжте, по-бързо, стегнете, натиснете, разтегнете.
Неговата наказателна строева подготовка беше безмилостна. Още и още, и още. Нямаше място за почивки при пауър йогата. Само миризма на горящи калории, мнооого над петстотин на час, ако можеше да се вярва на рекламните брошури и плакатите.
Франки вярваше. Тя едва смогваше на темпото, да не говорим за позите, които беше виждала само в Кама Сутра. Това не беше видът йога, който тя си представяше, докато Рита я влачеше към курса. Къде беше учителят хипар в сандали с каишки? Къде бяха жените на средна възраст със зачервени бузки, боядисани коси и черни трика, които винаги показваха в самоучителите по йога? Вероятно вкъщи, с вдигнати крака, похапващи шоколад пред телевизора, мислеше си тя, докато опитваше да увие крака около лактите си. Точно на тяхно място искаше да е в момента.
— Чувствам се много по-добре. А ти?
Като приключи тренировката Рита сияеща цъфна пред нея, наметнала кърпа през раменете си и видимо доволна от себе си.
Франки едва говореше, беше твърде заета да си поеме дъх.
— Сигурно се шегуваш. Разбита съм. И мисля, че скъсах нещо, когато се опитах да си хвана пръстите на краката.
Като се заклатушка от огледалната зала, тя бутна вратите към общите съблекални.
— Връща ти се, защото имаш толкова дълги крака — отвърна Рита без съчувствие.
Франки не й обърна внимание и като обърса капчиците пот от челото си, се отправи към гардеробчетата. Навеждането, за да отвърже маратонките си, й причини болка.
Рита седна до нея.
— Със сигурност разкарах Ранди от кръвоносната си система. — Като взе една от пухкавите хавлиени кърпи на салона, тя я зави около кръста си и започна да сваля екипа си. За човек, който толкова много обича да показва плът в прилепнали дрешки Рита беше учудващо срамежлива, когато трябваше да се преоблече в стая с непознати.
— Де да можех да кажа същото и за Хю — въздъхна Франки. Събу маратонките си и нещастно ги запрати в шкафчето си. — Но мисля, че ще са ми нужни повече от няколко Приветствия към Слънцето, Делфини и Дървета.