— Все още си привързана към него, нали?
Франки кимна.
— Нищо не мога да направя. Никой не е дори малко като него. — Започна да събува клина си, който сякаш беше залепнал за прасците й. — Звучи сантиментално, но ако съществува нещо като сродна душа, моята е Хю. — Изправи се и се завъртя настрани, за да огледа дупето си в голямото огледало. Не й хареса. — Знам, че смяташ, че трябва да излизам на срещи с други мъже, а аз знам, че си права, но просто не мога. Самата мисъл да бъда с някого друг, който не е Хю, ме кара да се чувствам още по-зле.
Рита развърза косата си.
— Не те обвинявам. След това, което се случи с Ранди и мен, започнах да разбирам начина ти на мислене. Абсолютно права си за мъжете. Мисля, че и двете имаме нужда да си починем от тях.
— Дори ти? — Франки не успя да прикрие учудването си. Рита, лишена от мъжко присъствие. Това беше необичайна концепция.
— Да, да живеят момичетата! Повече няма да си губя времето с мъже. — Наведе се към огледалото, разгледа лицето си и започна да почиства черни точки по брадичката си. — Всичкото това преследване, флиртуване, правене на недостъпна… а аз дори не се правя на недостъпна. Като се замисля колко време съм прекарала в притеснения заради мъже, неспокойна дали ще се обадят, чудеща се защо не се обаждат, анализираща какво точно са имали предвид, когато са се обадили… Господи, че това си е направо работа! Ако влагах толкова усилия, колкото пилея по мъже, в актьорството, сега щях да съм номинирана за Оскар. — Като потупа гневно червено петно, което се бе появило на брадичката й, Рита се откъсна от огледалото. — Както и да е, така и не съм срещнала някого, заради когото си струва да наруша обета си за безбрачие — говореше така, сякаш го с положила преди години, а не го е решила преди минута. — Въпреки че Райли беше мил. — Като ровеше в чантата си, тя извади пилинг за тяло, гъба от люфа, нова опаковка антицелулитен душ гел и оформящ тялото лосион, който обещаваше мраморно гладки бедра след три седмици. — Ако не се бях отказала от мъжете, щях да си опитам късмета с него.
Франки усети как се напряга. По някаква причина се смути при споменаването на Райли.
— Въпреки че ти си с предимство, ако си заинтересувана.
— Аз? Не бъди глупава. Не се интересувам от него. — Като хлопна вратичката на шкафчето си, тя завъртя ключа.
— Не бъди така докачлива — каза Рита. — Знам, че не си преодоляла Хю, но Райли изглежда наистина свестен тип. Мислех си, че може да се привърже към теб. Особено сега, когато ще работите заедно.
Франки я погледна извинително, не искаше да й се сопне.
— Аз работя за него, Рита. Не е същото, като да работя с него. А и го правя за парите. Без задни мисли. Ако не го видя повече, няма да се замисля особено.
Като взе шампоана и балсама си, тя отвори вратата към душовете и дръпна завеската на своята кабина. Завъртя кранчето на топлата вода и застана под душа. Струята обля тялото й. Замисли се за това, което току-що каза. Всъщност не беше напълно вярно. Беше си мислила за Райли. Дори повече от веднъж, ако беше честна.
Сложи в шепата си шампоан и започна да сапунисва косата си. Последните няколко дни се бе уловила, че често мисли за Райли, но какво от това? Не означаваше нищо. Не беше като да го харесва, за бога. Тя харесваше Хю, а Райли бе пълната му противоположност. Мърляв, раздърпан и небръснат, Райли пушеше като комин, пиеше бира от бутилката и ако съдеше по опаковките по пода на колата му, спазваше диета от бургери и картофки. Дори и да не беше още влюбена в Хю, а тя, разбира се, беше, никога нямаше да прояви интерес към Райли. Поне не и в онзи смисъл. Той не беше неин тип. Затвори очи, наведе глава под душа и започна да отмива шампоана. Но така и не спираше да мисли за него.
Изстиска водата от косата си и я намаза с балсам. Отдаваше го на факта, че той беше толкова търпелив и загрижен, когато Рита си изплакваше очите за Ранди. Хю не би се замесил. Той мразеше всякакъв вид публична проява на емоция. Това винаги го караше да се чувства неловко, сякаш по някаква причина можеше да рефлектира лошо върху него. Фактът, че ставаше дума за Рита, също не би помогнал. Те никога не станаха добри приятели. Като познаваше Хю, той сигурно просто щеше да я остави на тротоара. Но Райли не постъпи така. Той се притече на помощ. Не точно рицарят в лъскава броня на бял жребец, по-скоро мъжът в черно кожено яке с потрошена камионетка, но все пак беше мило от негова страна. Все пак той почти не познаваше нито една от тях.