Като уви кърпата около косата си в стегнат тюрбан, Франки се върна в съблекалнята, наслаждавайки се на хладния въздух. Може би постоянната му асистентка беше добре и той не се нуждаеше повече от нея. Щеше да си намери нещо друго. Грабна сешоара, разви кърпата, разтръска косата си и като се наведе надолу, я подсуши за няколко минути. Разсъждавайки по този начин, нямаше значение дали той ще се обади, или не. Не й пукаше и в двата случая. Изключи сешоара и се погледна в огледалото — бухнала коса и силна руменина.
— Ще ти кажа за какво умирам… — обяви Рита, която се появи от душа с почистваща маска на лицето. — И не съм го правила от векове.
— Мислех, че си приключила със секса — отбеляза Франки, като втриваше коректор под очите си.
— Много забавно — изписка Рита. — Нямах предвид секс.
— Какво тогава? — осмели се да попита.
Франки не смяташе, че ще може да понесе повече от техниките за самопомощ на Рита. Можеше да се разтяга на йога — като изключи контузиите — но преди това трябваше да преглътне житни кълнове и макробиотична храна, а след като прочете книгата за Фън Шуй, Рита постоянно я преследваше да затваря капака на тоалетната чиния.
Рита се усмихна. Онази усмивка, която я озаряваше винаги когато бе в настроение да се напие и да му отпусне края.
— Маргарити. С много лед и сол по ръба на чашата.
Франки се усмихна в отговор.
— Ето това е типът самопомощ, която харесвам.
Глава 19
— Коя е жената?
— Коя жена?
— За която мислиш.
Дориан започна да щрака с пръсти във въздуха като танцьор на фламенко, опитваше се да привлече вниманието на сервитьорката.
— Не знам за какво говориш. — Райли завъртя кутията „Марлборо“ на масата. Умираше за цигара.
Седяха на маса в Ел Кармен, мексикански ресторант, известен с убийствените си Маргарити, и се възползваха от намаленията. Не бяха единствените. Заведението преливаше от отбрана холивудска тълпа, скупчена на групички около дървените маси, пиеща поредица от шотове текила и похапваща тортиля със сирене и препържен боб с ориз. Това беше холивудската идея за Мексико. На варосаните стени шарени карирани мексикански одяла се бореха за място с имитации на плакати: „Издирва се“, на които се мъдреха еднотипни мустакати мъже с широкополи шапки. От колонките звучаха Джипси Кингс, а латино красавици, облечени в ярки плисирани полички и набрани блузки сервираха кани с Маргарита за пет долара. Само в Ел Ей сервитьорките изглеждаха като Салма Хайек и Дженифър Лопес.
— Я стига, вече половин час не си обелил и дума. — Дориан улови погледа на една сервитьорка в далечния край на заведението и се усмихна широко. — Трябва да е жена.
— Не. — Райли поклати глава. — Не се интересувам от жени. Полудя ли?
Погледът на Дориан проследяваше извивките на сервитьорката под оскъдното й облекло, докато не се спря на внушителното й деколте.
— Как може да не се интересуваш от бомби като тези?
Райли прокара пръсти през косата си. Все още имаше следи от масло по ръцете си, защото се опита да поправи теча в уплътнителя, който се появи след инцидента с Буревестника на Франки.
— Мислех, че говориш за жени, не за гърдите им.
— Да. — Дориан оправи яката на ризата си „Гучи“ и се изправи в стола си като войник, пъчейки гърдите си напред. — Разсеях се. — Намигна на сервитьорката, докато тя се носеше грациозно към тях сред лабиринта от маси и столове. — Значи определено няма никого?
— Не. — Райли подпря брадичка на ръката си. Разбърка купата с гуакамоле със застояло парченце тортиля и се зачуди дали да го опита.
— Защо не? — попита Дориан, докато припряно втриваше черешов балсам с овлажнител в устните си. — Минаха повече от две годни, откакто се раздели с Кели. Трябва ти приятелка.
— Харесва ми да съм сам. Няма разправии.
— Не е забавно. — Дориан разтри устни готов за действие.
— Не виждам ти да имаш приятелка.
— Имам приятелки. В множествено число е доста по-забавно.
Райли се усмихна лениво. Промени мнението си за гуакамолето и остави тортилата. Тя потъна като перка на акула в море от гранясало авокадо.
— И каква е бройката към момента?
— Около двадесет. — Дориан се усмихна съблазнително на сервитьорката, която се появи да вземе поръчката им. — Двадесет и една с малко късмет.
Поръча по две Маргарти на всеки — силната комбинация от текила „Хосе Куерво“, коантро, пресен сок от лайм и мнооого лед. Райли изпи първата на един дъх, наслаждавайки се на лекото парене в гърлото, докато Дориан разговаряше с някого по един от мобилните си телефони.