— А какво се случи с Франки на снимките? — Като захлопна капачето на сребристия си телефон, той облиза солта от ръба на чашата си и опита питието си. — Ммм, просто прекрасно! — Изглеждаше много доволен от себе си.
— Нищо. — Райли отпи от втората чаша, преди да погледне Дориан, който го наблюдаваше с повдигнати вежди. — Какво се опитваш да кажеш? Дали съм спал с нея?
— Нямаше да те питам, но щом повдигна въпроса… — Дориан изимитира невинен поглед, сякаш такава мисъл никога не му беше идвала наум. Е, не успя да заблуди Райли.
— Господи, ти си неспасяем случай! — Като се облегна в стола си, той се опита да изтрие петно от спирачна течност от тениската си. Не се получи. — Съжалявам, че те разочаровам, но не съм.
— И няма да я видиш отново?
— Може би, но ако се видим, ще е на снимки. Казах, че ще й се обадя, ако изникне нещо, но седмицата беше спокойна и не съм. — Той разбърка питието си с една от пластмасовите бъркалки с форма на кактус. — Що се отнася до мен и Франки, става дума просто за работа. Асистентката ми беше болна и тя я замести. Край на историята. Ако не я видя повече, не е голяма работа.
— И това е?
— Да.
Като допи питието си, Райли разклати леда в чашата. Това, което каза, не беше съвсем вярно. Няколко пъти тази седмица си беше мислил за Франки. Всъщност Дориан беше прав, мислеше си за нея и тази вечер. Но не беше сигурен защо. Не искаше да излиза с нея. Всъщност не искаше да излиза с никого. През изминалите две години, след развода с Кели, той не искаше нищо повече от обикновена свалка и някак си не можеше да си представи Франки като момиче за една нощ. Честно казано, и не искаше една нощ с нея. Не че не я смяташе за сладка, защото тя беше, но не беше неговият тип. Беше напрегната, упорита, имаше дяволски характер и ако съдеше по това, което обядва на снимките на рекламата, беше една от онези досадни вегетарианки. Като улови погледа на сервитьорката, той си поръча същото. Но ако нямаше значение дали ще види Франки отново, защо се чувстваше сякаш има?
Като взе талона от момчето, което паркира колата й, Рита го прибра в имитацията на чанта „Шанел“, която си беше купила от сергия на плажа. Хвана Франки под ръка и я поведе към входа на ресторанта — врата, накичена с разноцветни лампички.
— Тук правят най-добрата Маргарита в града — съобщи тя, когато портиерът им отвори и задържа вратата. Влязоха и бяха залети от музиката на Джипси Кингс и миризмата на препържен боб.
— Как се нарича? — попита Франки, като се опитваше да не изостава от Рита, която, отчаяно жадуваща за питие, спринтираше през малкото фоайе с теракотен под, водещо към ресторанта.
Тя се спря за момент на вратата, за да намести късата си поличка.
— „Ел Кармен“.
Райли забеляза Франки, преди тя да забележи него. Ето я, стоеше на вратата с червенокосата си съквартирантка, облечена семпло в дънки и тениска. Наблюдаваше я как говори с приятелката си, докато не погледна настрани и не улови погледа му. Първоначално изглеждаше изненадана, но после се усмихна. Той се усмихна в отговор, неочаквано изнервен от появата й. Какво му ставаше? Беше на тридесет и четири, а се чувстваше като тийнейджър.
— О, господи, Райли е тук! — просъска Франки. Сърцето й внезапно се опита да догони бързия ритъм на фламенкото, което звучеше наоколо. — Не поглеждай!
Беше грешка да каже това на Рита.
— Къде? — Рита надвика музиката, застанала на пръсти. Забеляза ги в ъгъла. — О, ето там е, с Дориан. — Тя помаха лъчезарно. — Хайде да отидем при тях!
Тя тръгна през навалицата. Франки никога не бе изпитвала по-силна нужда от Маргарита, колкото в този момент.
— По дяволите, човек не може да се отърве от теб по никакъв начин — възкликна Рита и се хвърли да прегърне радостния Дориан, след като го разцелува по бузите.
Франки стоеше смутено отстрани. Райли също, но се сети да я поздрави.
— Здрасти.
— Здрасти. — Тя се усмихна неловко.
— Хей, виж, съжалявам, че не звъннах тази седмица, но нямаше работа.
— О, няма проблем.
Опита се да изглежда, сякаш не й пука, но вече правеше дисекция на думите му в главата си. „Не звъннах тази седмица, но нямаше работа“. Това поне означаваше, че не я избягва умишлено. Но означаваше също, че поне от негова страна отношенията им бяха строго професионални. Не разбираше защо това я тормози.