— И без това бях доста заета — добави тя със закъснение.
И какво ако беше невинна лъжа? Беше заета, ако можеше да нарече йогата, слънчевите бани на балкона, похапването и четенето на новите книги на Рита заетост.
— Супер! — Изглеждаше облекчен. — Честно казано, се чувствах виновен, че не се свързах с теб. Особено когато те помолих да си на линия.
— Няма проблем, честно.
Тя се заигра притеснено с косата си, като й се искаше да беше направила с нея нещо повече от бързото изсушаване след душа. Голям къдрав ореол около главата й — очарователно…
Дориан ги прекъсна.
— Какво ще пиете, красавици? — Погледна многозначително Франки и Рита.
— Как мислиш? — отвърна Рита, побутвайки го закачливо. — И искам две. Умирам от жажда.
Дориан се изсмя като изпечен мръсник и я прегърна през кръста.
— Аз също — добави той похотливо.
Празен стомах и половин литър Маргарита характеризираха вечерта занапред. Купонджийският дух бе засилен от Дориан, който започна да флиртува с ято силиконови блондинки, които празнуваха двадесет и първия рожден ден на своя приятелка, и в крайна сметка ги покани да се присъединят. Това означаваше, че всички се натъпкаха един до друг на дървените пейки около масата им. Не че някой имаше нещо против. Рита щастливо се залости до Райли и купата с гуакамоле и тортиля, докато Дориан седеше до Синди, рожденичката, но постоянно сменяше мястото си, за да може да се докосне до всяка от приятелките й.
В крайна сметка Франки се намери в ъгъла най-далеч от Райли, Рита и Дориан, притисната до една от блондинките — висока ослепителна кукличка от калибъра на Гуинет Полтроу с безупречна матова кожа, за която Франки доскоро вярваше, че се постига единствено с помощта на фотошоп. Оказа се, че Гуинет се нарича Санди и очевидно няма никакво чувство за скромност. Неразумно подхванала разговор, Франки се превърна в слушател на разказа за „тотално сладкия“ й приятел баскетболист на име Lien (по прякор Големия Бен), нейния „тотално божествен“ нов мустанг и „тотално удивителната“ й кариера на модел.
След час безмълвно слушане на всичко необходимо за тотално прекрасния живот на Санди, Франки се чувстваше тотално отвратена, извини се и избяга в тоалетната. Като заключи вратата след себе си, тя се подпря на плота с умивалниците. По някаква причина не можеше да спре да мисли за Райли. Цялата вечер искаше да говори с него, но той седеше на другия край на масата. С крайчеца на окото си наблюдаваше как се шегува с Рита и разговаря със Синди, русата рожденичка. Няколко пъти той улавяше погледа й, преди тя да успее да се извърне, и й се усмихваше.
Въпреки поетия алкохол Франки все още се чувстваше нервна от това, че го вижда. Един господ знаеше защо. Наплиска лицето си със студена вода и се погледна в огледалото. Чифт свински очички сред разплетена кошница слама я зяпнаха от огледалото. Божичко, нищо чудно, че я гледаха така странно на масата! Изглеждаше дяволски зле. Като изрови чантичката си с гримове, тя приложи магията на малко очна линия, доволно количество коректор и крещящо розов гланц за устни, който вървеше като подарък с някакво списание. Косата си вдигна на гладка конска опашка и се огледа. Защо го правеше? Кого се опитваше да впечатли? Не бъди глупава — опита се да пропъди въпросите. Не се опитваше да впечатли никого. Беше си сложила малко грим, какво лошо? Правеше го за себе си, за да се чувства малко по-добре, особено като седеше до Санди, госпожица „тотално перфектна“. А и без това никой нямаше да забележи.
— Уоу, кой се е издокарал? — провикна се Рита, когато Франки седна обратно на масата, щастлива, че е избегнала Санди, чието внимание бе пленено от Дориан.
Тя почувства как се изчервява като презрял домат и хвърли на приятелката си затваряй-си-голямата-уста поглед. Рита не го забеляза. Обикновено можеше да надпие всеки, но сега самата тя едва се крепеше на краката си. Безумно пияна, тя беше навляза във фазата, наречена не-знам-къде-по-дяволите-се-намирам. Беше се докарала до това състояние с двете тройки текила шотове, които гаврътна, докато Франки се освежаваше.
Забелязвайки реакцията на Франки, Райли й се усмихна окуражаващо.
— Изглеждаш чудесно — каза и понижи глас: — Но трябва да оставяш косата си пусната, отива ти да я носиш свободно.
Проговаряше й за първи път през цялата вечер.
— Трябваше да я вържа, иначе ми става прекалено горещо — излъга тя, като се ядосваше, че не я остави пусната.