— Кой иска да споделим возене с тези прекрасни момичета? — попита Дориан, като се откъсна от Санди, след като току-що бе открил съществуването на баскетболиста Големия Бен.
— Йехааа — възкликна Рита, омитайки до троха купата с камоле и тортиля. Оригна се безцеремонно. — Упс, съжалявам. — Тя се изкиска, закрила устата си с ръка. — Чувствам се леко замаяна.
— Накъде? — попита Франки.
— Каубойското място — изписка Санди, отмятайки златистата си грива. — Синди иска да яхне бика. — Тя погледна Синди, която се изчерви, и започна да се смее, а после и Франки, която я зяпаше смаяно. — Елате с нас, приятели. Ще бъде тотално диво!
— Йехааа — извика Рита, като скочи на крака и събори няколко чаши. Залитна опасно и се хвана за Дориан, който извеждаше момичетата от ресторанта.
Блондинките бяха наели дълга бяла лимузина за цялата вечер и тя се появи от паркинга, докато те се събираха пред ресторанта. Голямо, агресивно и наперено нещо със сателитна антена на капака, затъмнени стъкла и редици бели светлини на праговете. Спря точно пред тях.
Всички се натъпкаха. Франки изостана. Райли го нямаше. Къде беше? Беше си тръгнал, без да каже довиждане? Изненада се. Но повече от разочарованието, което почувства от липсата му.
— Идваш ли? — изкрещя Дориан, като подаде главата си от прозореца на лимузината, която бавно се движеше край тротоара.
Франки се поколеба. Не знаеше какво да прави. Всички бяха подпийнали и готови да си прекарат страхотно. И тя беше пияна, но не достатъчно, за да се изкунди от Каубойското място. Помисли си да хване такси за вкъщи. Сама.
Райли неочаквано се появи до нея.
— Съжалявам, изчезнах за една цигара. — Усмихна се извинително. Франки се почувства облекчена. И изненада от това колко се радва да го види. Като смачка фаса с ботуша си, той погледна към лимузината и се усмихна накриво.
— Идвам, ако и ти идваш.
За момент тя погледна към него и обратно към Дориан. Беше лесно решение. Засмя се, преди да изкрещи с възможно най-силен глас:
— Изчакайте!
Глава 20
Франки никога не се бе возила в дълга лимузина. Беше видяла няколко на Пикадили Съркъс в петъчния час пик — проправяха си път между четирите ленти с черни таксита и двуетажни автобуси, но не изглеждаха така бляскави, както когато ги показваха по телевизията на церемонията на Оскарите. Вероятно имаше нещо общо с това, че се намират в Лондон, не Ел Ей, и кожените седалки не бяха заети от филмови звезди и техния антураж, а от купонджийки, които периодично подаваха фризирани глави през шибидаха с цигара в едната ръка и нещо алкохолно в другата. И все пак забързаните към метрото пешеходци се спираха да позяпат — нямаше как. Обичани или мразени, лимузините привличаха внимание. Хю казваше, че са натруфени и никога не би се качил в някоя, но Франки тайно се надяваше на едно кръгче в такава кола. Пътуващите винаги изглеждаха така, сякаш си прекарват прекрасно. Кого го интересуваше, че най-близкото подобие на Холивуд бе „Планета Холивуд“?
Като потъна в черните кожени седалки, тя прокара пръсти по дървената облицовка, която покриваше страните на вратите, гладка и лъскава като полирано стъкло. Беше точно както си го бе представяла. И изцяло в стил Ел Ей. Седеше точно срещу минибара, оборудван с гарафа и кристални чаши, и наблюдаваше как Санди налива изстуденото в кофа с лед шампанско, разсипвайки по-голямата част от него върху бежовия си марков велурен панталон за седемстотин долара. Без да й мигне окото, тя напълни и подаде на всички чаши.
— За тотално прекрасната Синди! Приятелка, която е мила, лоялна, щедра, обичаща… Най-добрият човек, когото може да се надявате да срещнете… — Изцяло в стила на Гуинет Полтроу, произнасяща благодарствена реч за своя Оскар, тя избърса сълза от окото си. — Честит рожден ден, съкровище!
Засмяна, Синди чукна чаша с всички.
— Благодаря ви, приятели, страхотно е — разчувства се тя и се изкиска, когато Дориан стисна лекичко бедрото й и прошепна нещо в ухото й. Едва ли беше „Честит Рожден ден“.
Те пътуваха, пиеха и се забавляваха с всички джаджи в колата. Имаше телевизор с намален звук, който излъчваше MTV, телефон, който Дориан веднага нападна, дистанционно контролирано стъкло, което се вдигаше и спускаше между тях и шофьора, компактен CD-плейър с пълна колекция дискове, множество скрити пепелници и поставки за чаши и, разбира се, шибидах.
Когато го забеляза, Рита направо се изстреля от мястото си.