— Винаги съм искала да направя това — извика опиянена.
Като залиташе опасно на своите шестсантиметрови тънки токчета, тя пристъпи напред, главата й изчезна през отвора и се чуваха само въодушевените й викове:
— Йехааа, обичам Ел Ей! — крещеше с пълно гърло, мигове преди да се появи обратно разрошена от течението и с навлажнени очи. Наведе се и дръпна Франки.
— Хайде — пришпори я, като я издърпа от затоплената кожена седалка. — Дяволски хубаво е.
Франки се опита да устои. Никой друг не подаваше главата си през покрива, за да крещи по минувачите. Всички блондинки стояха спокойни, отпиваха шампанско и оправяха грима си. Дориан флиртуваше със Синди и се перчеше, като използваше телефона на колата, за да ги вкара в списъка с гости на ВИП клуб по-късно вечерта. Дори Райли се беше отпуснал. Излегнат с цигара на кожената седалка, той се шегуваше с шофьора по интеркома. Не можеше просто да се изправи изневиделица. Щеше да се чувства като идиот. Така де, никога не правеше такива неща, предпочиташе да седи отстрани и да наблюдава как други хора се държат екстравагантно и се правият на идиоти. Поколеба се… о, по дяволите!
Блъсна я струя студен нощен въздух, който подхвана косата й и я завъртя като къдрави кестеняви панделки. Като се обърна срещу вятъра, тя пое голяма глътка въздух и се загледа в ярко осветените булеварди, които профучаваха край тях — потоци от бели фарове, бензиностанции, магазини за алкохол, ресторанти и шопинг карета. Не се чувстваше като идиот, точно обратното. Чувстваше се фантастично. Напомняше й за известната сцена от „Титаник“ и тя имаше непреодолимото желание да запее „Кралица на света“. Усмихна се на себе си. Нямаше да го направи, но дори и да се осмелеше — нямаше значение. Беше в Холивуд, нали? И това беше най-близкото усещане до чувството да е актриса в истински филм.
Рита се появи отново и й подаде цигара. Какво ли щеше да си помисли Хю, ако можеше да я види сега — шампанско в едната ръка, цигара в другата? Вероятно щеше да изпадне в истерия, доколкото го познаваше. Тя си дръпна дълго и доволно. Не че й пукаше. Рита беше напълно права. Беше дяволски хубаво.
Отне им по-малко от петнайсет пресечки, за да стигнат от Мексико до Тексас. Ел Ей версията на Тексас беше Каубойското място — огромно дървено ранчо, декорирано отвън с бели електрически крушки, колела от каруци и седла. Много популярен тематичен бар, който изпъкваше на Сънсет булевард като безвкусна атракция от Дисниленд по средата на суперлуксозен хотелски комплекс с нощни барове и вили за милиони долари.
Като спря пред ранчото, униформеният шофьор слезе и им отвори вратата. Всички слязоха навън, освен Рита, която все още беше толкова пияна, че падна. За щастие, Дориан успя да я прихване, преди коленете й да се ожулят в паважа, и като я подхвана здраво през кръста, почти я пренесе до главния вход.
— Ти си толкова прекрасен… благодаря ти… Мисля, че си наистина прекрасен… Така мисля… — мънкаше Рита, докато той й помагаше да се качи по стълбите.
Дориан се усмихна горчиво. Цяла вечер усилено бе свалял Синди — рожденичката. С малко късмет тя щеше да отбележи двадесет и първата си година като негова двадесет и първа приятелка, но сега всичко, постигнато в лимузината, беше загубено. Избързвайки напред с Франки, Райли и приятелските си, тя го остави да ги догонва с Рита, която въпреки ниския си ръст беше непосилен товар за Дориан.
Като бутна крилата на дървената врата в стил уестърн, Франки разбра защо Синди и приятелките й бяха толкова въодушевени от отиването в Каубойското място. Ранчото гъмжеше от мъже. От групички младолики бръснати гимназисти с фалшиви документи до оплешивяващи съпрузи на средна възраст с похотливи очи — барът не беше толкова каубойско място, колкото пазар за живо месо. Можеше да помиришеш тестостерона във въздуха, което беше приятна промяна от цигарения дим. Пушенето беше строго забранено, а това означаваше, че дори заклетите пушачи с каубойски шапки и ботуши не запалваха цигара. Толкова много Марлборо мъже и никакво „Марлборо“ наоколо.
Тази вечер беше специална вечер за танци и имаше група на живо „Сребърните шпори“. Вокалистката им беше с пола на волани, ситно накъдрена коса и дънково яке с бродерия и метални капси. Приличаше на майката на Шаная Туейн. Докато изпълняваше кънтри, танцувайки смело на сцената, всички други танцуваха на дансинга. Двойките бяха доста разнородни. Някои нямаха никаква идея как се танцува на тази музика и отчаяно искаха да се научат, други го правеха просто за забавление и постоянно избухваха в невъздържан смях, но няколко каубои с шапки, ботуши и шпори знаеха какво правят и танцуваха съсредоточено в ритъм.