Като подминаха ресторантската част — вегетарианството не беше докоснало Каубойското място и дървените маси се огъваха от големи порции ребърца на скара и половинкилограмови пържоли — Синди и компания си проправиха път през тълпата към бара, който се виеше по продължение на една от страните на дансинга. Очаквано, появата на четири изваяни блондинки предизвика голямо оживление и те мигновено бяха обкръжени от нетърпеливи мъже, които ги черпеха и засипваха с комплименти под формата на банкноти. Дориан нямаше никакъв шанс. Изключен от картинката, никой вече не се интересуваше от него, когато пристигна на бара и поръча шампанско.
— О, господи, погледни, ето го бикът! — изрева Рита и ентусиазирано се вкопчи в ръката на Франки.
Заграден, в ъгъла стоеше голям, покрит с тъкани, кръг, а в центъра му беше механичният бик. Около него се събираха лудите глави, които изчакваха реда си за язденето му. С разперени ръце и присвити гърбове, мъжете изгаряха от нетърпение да докажат силата си пред момичетата, които се рояха наоколо в къси полички и прилепнати блузки и скандираха: „Яхни бика! Яхни бика!“.
— Изглежда страхотно! — ахна Рита. — Искам да опитам.
Почти в безсъзнание преди по-малко от пет минути, тя като по чудо се бе свестила и отново бе пълна с енергия.
— В тази пола? — попита Франки. — Да не си полудяла?
— Да — ухили се Рита. Тя беше пияна и непреклонна. — Идваш ли?
Франки поклати глава.
— Скукаа… — изсумтя Рита, засмя се и се заклатушка нестабилно по дървения под, за да се присъедини към опашката.
Като я остави да се оправя, Франки погледна към Райли. Стоеше при Дориан, отпиваше от бирата си и неохотно наблюдаваше танците. Сега беше нейният шанс. След като цяла вечер не можа да говори с него, сега беше перфектната възможност. Тя се отправи неуверено към него, като се чудеше какво ще каже, как ще започне разговора. Какво толкова имаше? Просто бъди небрежна, каза си, събирайки кураж да отиде при него. Просто се дръж приятелски.
— Здравей, би ли искала един танц? — Изненадващо добре изглеждащ мъж препречи пътя й. Добре сложен, гладко обръснат, той носеше много тясна бяла риза, която подчертаваше трите часа дневно, прекарвани във фитнеса. Усмихваше й се пламенно.
— Ами… — Тя се поколеба. Обмисли предложението му за секунда — все пак беше доста привлекателен, а и не всеки ден добре изглеждащи непознати я канеха на танц — преди да му откаже. — Не, благодаря, въобще не мога да танцувам.
За жена, чиято майка беше шампионка по бални танци и я бе научила да танцува на шест години по филмите на Фред Астор и Джинджър Роджърс, това не беше напълно вярно.
Той не се отказваше лесно.
— Хей, няма проблем. Аз съм доста добър учител. — Усмихна се още по-широко без никакво намерение да се отмести. Подаде й ръка, като завъртя диамантения часовник „Ролекс“ на китката си. — Аз съм Джонатан.
Франки се предаде и стисна ръката му. Сега, когато вече си говореха на малко име, тя знаеше, че няма да се отърве. Беше права особено когато той откри, че тя е от Лондон, което по отношение привличането на мъжкото внимание в Ел Ей се нареждаше на второ място след силиконовите гърди.
— Не думай! — Възхитен, той отметна назад гъстата си руса коса, която застана прилежно на път по средата. — Имам бизнес там.
Франки се усмихна безразлично. Беше очевидно, че той иска тя да се поинтересува от бизнеса му, но тя нямаше желание. И преди беше срещала типа на Джонатан по баровете. Той беше от онези мъже, които винаги се появяваха от нищото, когато приятелите й бяха отишли до тоалетната и тя беше сама. Идеята им за свалка беше да й разказват за себе си до последен дъх. Той беше от типа мъже, които винаги прецакваха вечерта й с приказките си, защото тя нямаше смелостта да им каже да се разкарат. За късмет или по-скоро нещастие, зависи дали сте Франки или Джонатан, тя не трябваше да го пита нещо. Свенливостта не беше сред качествата му и без особено насърчаване от нейна страна той се впусна в щастлив монолог за своя много успешен бизнес с компанията си за интернет доставка.
Оказа се, че Джонатан е милионер — млад, самоуверен и постоянно хвалещ се. Не след дълго Франки вече знаеше всичко за къщата му в Бевърли Хилс, новия му тристаен апартамент, купен наскоро в Маями, как щеше да смени спортния си мерцедес за последен модел „Ягуар“ и колко много се е забавлявал, докато е карал моторницата си, закотвена на частно пристанище. Но богат или не, тя не искаше да слуша разказите на Джонатан за луксозния му живот, искаше да говори с Райли. Изчакваше го да си поеме дъх, за да го прекъсне и да се извини, но той не го правеше. Вместо това продължаваше и продължаваше, и продължаваше. Франки чувстваше как времето минава. Само ако й стигаше куражът да каже на Джонатан да-върви-на-майната-си.